Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Постинги в блога от Юни, 2008 г.
16.06.2008 23:20 -
Усещане за ново… в стихове
Дори и своите ръце не виждам
от отеснялата си кожа.
От пръстите процеждат чувства
от отеснялата си кожа.
От пръстите процеждат чувства
15.06.2008 18:53 -
Обръщаш се назад и виждаш… че не си разбрал?!
Пътеките се ронят,
падат стъпките,
а времето стои най в края,
падат стъпките,
а времето стои най в края,
14.06.2008 07:59 -
През спомени от детството… за щастие
Ръката ми изприда в такт с дъжда
от въздуха най-тънка прежда
за своята рибарска мрежа на вълни,
от въздуха най-тънка прежда
за своята рибарска мрежа на вълни,
12.06.2008 22:18 -
Не знам дали ще мога да си отговоря...
Може ли да има тъмно повече,
отколкото е тъмно на душата ми,
от болките ,
отколкото е тъмно на душата ми,
от болките ,
11.06.2008 19:05 -
По пътя на живота, когато те е страх
Препъва ни невидимо стъпало,
а уж вървим по път...
по пътя на живота все изкачваме...
а уж вървим по път...
по пътя на живота все изкачваме...
10.06.2008 07:53 -
По стъпките на светлината
По светлината тръгнах,
лъчите й се разпиляха
08.06.2008 12:41 -
Кратки мисли от едно пътуване... на половината от пътя
Не спира да вали.
Клавишите от дъжд
се гонят,
Клавишите от дъжд
се гонят,
05.06.2008 22:36 -
Една измислена, рисувана от мисли режисура
Какво е да си сцена?
Прашна сцена?
С пътека
Прашна сцена?
С пътека
04.06.2008 20:23 -
Забравено мечтание в ъгъла на кръгла сцена
Опитвам се
да преоткривам цветове…
но те едва ме следват,
да преоткривам цветове…
но те едва ме следват,
03.06.2008 22:05 -
Домът, от който е останал взора на скала затвор
Скалата е подпряла стария дувар
и бавно пропълзява
в пукнатина по къщата.
и бавно пропълзява
в пукнатина по къщата.
03.06.2008 00:02 -
Преходността е записаната музика на флейта
От островърхите камбанарии на гнездата
преселниците щъркели
оглеждат рая на земята,
преселниците щъркели
оглеждат рая на земята,
02.06.2008 07:41 -
Измислям те… а ти ще дойдеш ли?
Тъгата се е свила в нощ,
а пък нощта
се е простряла по брега
а пък нощта
се е простряла по брега
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол