Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Постинги в блога от Декември, 2008 г.
30.12.2008 09:50 -
И с утре идва край
Отиват си последни дните,
годината се свършва
и с осъзнаването на отминалост,
годината се свършва
и с осъзнаването на отминалост,
29.12.2008 08:32 -
Кратко, колкото миг в минута
Не смятам себе си за популярна, но знам какво е миг, в частта на който може да си иде дъхът живот.
За "Българската Коледа" - 1117
http://zabavnata.blog.bg/viewpost.php?id=270843
За "Българската Коледа" - 1117
http://zabavnata.blog.bg/viewpost.php?id=270843
Категория:
Лични дневници
Прочетен: 2155 Коментари: 13 Гласове: 0
Последна промяна: 29.12.2008 16:04
Прочетен: 2155 Коментари: 13 Гласове: 0
Последна промяна: 29.12.2008 16:04
25.12.2008 21:50 -
Когато поезията си облече червена рокля
Когато поезията си облече червена рокля,
луната слиза в правите дървета,
прегръща се със силует на бор
луната слиза в правите дървета,
прегръща се със силует на бор
23.12.2008 19:33 -
Не съм сигурна, че е достатъчно, но е равносметка... моята
Останаха часовете на денонощие до християнския ни празник и броени дни до началото на новата година, с което всеки ще отправи своето очакване в една надежда.
Обикновено тези дни изпълваме с провеждане на равносметка... какво направих ...
Обикновено тези дни изпълваме с провеждане на равносметка... какво направих ...
Категория:
Лични дневници
Прочетен: 4009 Коментари: 27 Гласове: 0
Последна промяна: 23.12.2008 20:40
Прочетен: 4009 Коментари: 27 Гласове: 0
Последна промяна: 23.12.2008 20:40
21.12.2008 15:57 -
По аромат на Коледа отвсякъде
Навън в далекото вали и бавно
избледнява нишката на хоризонта.
Дъждовни капки се обличат в бяло.
избледнява нишката на хоризонта.
Дъждовни капки се обличат в бяло.
Категория:
Лични дневници
Прочетен: 2460 Коментари: 17 Гласове: 0
Последна промяна: 21.12.2008 23:42
Прочетен: 2460 Коментари: 17 Гласове: 0
Последна промяна: 21.12.2008 23:42
19.12.2008 16:19 -
По топла мисъл на предутрин
А искам... и все така не знам...
кои мълчания да предпочитам?
Дали от тези,
кои мълчания да предпочитам?
Дали от тези,
16.12.2008 22:58 -
Пътуване в метафори
Душата й запалиха.
Небето се позна
по пламъците свобода –
Небето се позна
по пламъците свобода –
14.12.2008 02:42 -
Откритие
Валяло е. До преди час.
На стълбата разсъмване
стоят обърнати обувките
На стълбата разсъмване
стоят обърнати обувките
11.12.2008 16:00 -
Опит за размисъл
Когато си на дъното на стъпките,
а цялото небе е хоризонт,
пръстта е с цвят на акварел
а цялото небе е хоризонт,
пръстта е с цвят на акварел
10.12.2008 12:34 -
Една приказка за славата
Там долу - сцена.
Арена. Накъсан тропот.
Тръпнещ пясък.
Арена. Накъсан тропот.
Тръпнещ пясък.
09.12.2008 00:30 -
В началото на този ден, който вече е вчера
За теб е, ти който знаеш, че е твое...
Къса облаци вятъра,
недолюбени рани оставя,
Къса облаци вятъра,
недолюбени рани оставя,
07.12.2008 09:29 -
Милост за живота
На номер шестдесет и шест
отдавна не живее никой.
В желязната оплетка мрежата
отдавна не живее никой.
В желязната оплетка мрежата
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол