Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Автор: inamay Категория: Лични дневници
Прочетен: 662602 Постинги: 541 Коментари: 4155
Постинги в блога от Декември, 2008 г.
2  >  >>
Отиват си последни дните,
годината се свършва
и с осъзнаването на отминалост,
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1961 Коментари: 29 Гласове: 0
Не смятам себе си за популярна, но знам какво е миг, в частта на който може да си иде дъхът живот. 
За "Българската Коледа" - 1117
http://zabavnata.blog.bg/viewpost.php?id=270843
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1002 Коментари: 13 Гласове: 0
Последна промяна: 29.12.2008 16:04
Когато поезията си облече червена рокля,
луната слиза в правите дървета,
прегръща се със силует на бор
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2387 Коментари: 24 Гласове: 0
Останаха часовете на денонощие до християнския ни празник и броени дни до началото на новата година, с което всеки ще отправи своето очакване в една надежда.  
Обикновено тези дни изпълваме с провеждане на равносметка... какво направих ...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2344 Коментари: 28 Гласове: 0
Последна промяна: 23.12.2008 20:40
Навън в далекото вали и бавно 
избледнява нишката на хоризонта.
Дъждовни капки се обличат в бяло.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1262 Коментари: 17 Гласове: 0
Последна промяна: 21.12.2008 23:42
А искам... и все така не знам...
кои мълчания да предпочитам?
Дали от тези, 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2590 Коментари: 35 Гласове: 0
Душата й запалиха.
Небето се позна
по пламъците свобода –
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2088 Коментари: 45 Гласове: 0
14.12.2008 02:42 - Откритие
Валяло е. До преди час.
На стълбата разсъмване
стоят обърнати обувките
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1377 Коментари: 18 Гласове: 0
Когато си на дъното на стъпките,
а цялото небе е хоризонт,
пръстта е с цвят на акварел
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1146 Коментари: 12 Гласове: 0
Там долу - сцена.
Арена. Накъсан тропот.
Тръпнещ пясък.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 748 Коментари: 6 Гласове: 0
Последна промяна: 10.12.2008 14:24
За теб е, ти който знаеш, че е твое...
Къса облаци вятъра,
недолюбени рани оставя,
Категория: Лични дневници
Прочетен: 884 Коментари: 14 Гласове: 0
На номер шестдесет и шест
отдавна не живее никой.
В желязната оплетка мрежата
Категория: Лични дневници
Прочетен: 961 Коментари: 13 Гласове: 0
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 662602
Постинги: 541
Коментари: 4155
Гласове: 20055
Календар
«  Декември, 2008  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031