Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Автор: inamay Категория: Лични дневници
Прочетен: 680332 Постинги: 541 Коментари: 4155
Постинги в блога от Октомври, 2010 г.
В памет...
 
В горещо време мислите не стават по-лениви, а в леността на тялото намират най-голямото удобство - да си пробудят думите у нас... В такова време морето впряга всички сили да обуздае лодките, на чайките крилете са върха на...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3440 Коментари: 9 Гласове: 32
08.10.2010 23:45 - Време е...
Време е.
За всеки миг,
забравен в шала.
Категория: Поезия
Прочетен: 6006 Коментари: 8 Гласове: 18
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 680332
Постинги: 541
Коментари: 4155
Гласове: 20057
Календар
«  Октомври, 2010  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031