Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Постинги в блога от Юни, 2009 г.
28.06.2009 19:55 -
По спомени от разказите на море
Морето уморено
се отдръпна,
помисли малко,
се отдръпна,
помисли малко,
27.06.2009 07:38 -
Закачка с утрото
Преди да те напусна вече чувам -
отвън ме викат птиците...
Врабчетата се карат
отвън ме викат птиците...
Врабчетата се карат
25.06.2009 07:03 -
Когато това беше там...
Ръцете не слушат,
не тръгват ритмично
24.06.2009 00:04 -
Магията, която крие тази нощ за рано утре
Бакърената пазва на котле,
от радост грейнала,
на слънцето лика
от радост грейнала,
на слънцето лика
22.06.2009 23:56 -
И тъмнината може да заплаче
Пътека, в ярка от зелено кожа,
прокрадва тихи стъпки към това,
което следва – очакване на неизвестно…
прокрадва тихи стъпки към това,
което следва – очакване на неизвестно…
20.06.2009 22:44 -
До утре...
По жълтата и изгоряла диря
денят на слънцето се свършваше.
Последен лъч изтърколи очи
денят на слънцето се свършваше.
Последен лъч изтърколи очи
15.06.2009 22:09 -
Куплети музика преди вечерня
И приздрача.
Дърветата олекнаха от светлина.
От ъгъла, иззад една елха,
Дърветата олекнаха от светлина.
От ъгъла, иззад една елха,
13.06.2009 22:43 -
“… синя любов на червения лотос”
И времето замря
върху гласа
на синкавата светлина -
върху гласа
на синкавата светлина -
12.06.2009 12:50 -
Импресия на тъмното
На Dark
Ръбът на острието реже ходилата ми, до гърлото ми ги разрязва… Глупаво е. Асфалтът най-безчувствено изяжда капачета...
Ръбът на острието реже ходилата ми, до гърлото ми ги разрязва… Глупаво е. Асфалтът най-безчувствено изяжда капачета...
11.06.2009 11:18 -
По лято
Плаха капка ме близна по рамото,
друга глътна прашинка от пътя.
После облакът най-изненадано спря,
друга глътна прашинка от пътя.
После облакът най-изненадано спря,
10.06.2009 00:05 -
За категоризирането на непремереното вместване в определени категории
Щях да пиша за лятото, упоена от медния вик на липата… Ала не, не намери ме тази нощ и луната. Гледа сигурно друг, по-заспал и от моя прозорец или нощната лампа от моя, свети някак минорно и тя крие лик в шепата на прохлада от вят...
08.06.2009 09:00 -
Ръкавици за две ръце от път
От часовете на пътуване
изпредох нишка,
дълга колкото е път
изпредох нишка,
дълга колкото е път
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол