Пътека, в ярка от зелено кожа, прокрадва тихи стъпки към това, което следва – очакване на неизвестно… Забързваш крачките, подгонен от вика на пулса и влизаш в края на пътеката… голямата и стара планина, отворила е своята душа, на пещера със тишината пъшка. Очите й сълзят с кристали, по спомен за небето сини. По загрубялата й кожа се чете: “Сложи ръка, стопли ме, а аз ще ти разказвам своите легенди… Не ме приспивай в тъмни звуци с капките, пресипнали от бавното отекване, по концентричните си кръгове, събрали време. Опитай да ми съживиш живота и през очите си на думите ми намери подслон… И твоята душа е в пещера, но имаш за небе отворени обятия, с които гледаш…” Ръката ми с усещане скала погали, на хладно рамо сложих дъх и с две сълзи облякох синьото от спомените на кристалите за гръд. Сърцето ми изплака свой етюд, прегърна тъмнината и я понесе към върха, където синьото небе очакваше дъха на пещерата.

Точно това усещах. Много добре си го изказала. По-рано се опитвах да пригласям, а сега учудено немея.
Благодаря ти, мила Калина! Толкова е хубаво! Искам да го сложа в моя последен постинг, ако нямаш нищо против.
Поздрав, Руми

е в пещера, но имаш за небе отворени обятия, с които гледаш'' - прекрасна метафора!
Поздравления за чудесното стихотворение!

Благодаря ти, че ми подаряваш място сред своите размисли, Руми, че моя шепичка от думи на твоя виртуален дом е гост!
Когато животът е в теб и ти не почувстваш, че той ти е в тежест, тогава ръцете изпридат от тънички мисли готовата мъдрост на твоя живот...
Поздрави! :)

Ако съзнаем, че у нас е тъмно, че цялата система все така работи, не сме ли умалени копия на нашата земя... Душата й е в пещерите, дори дълбоко още по-навътре с лава пари... Ако не са водите в езерата и реките, тъй както в нас очите, за да предаваме на тъмнината светлина, дали не би потънало във мрак и слънцето...
Благодаря ти за добрите думи, lion1234!

нашата душа е една пещера, ние не я познаваме до като не се заровим и в най-тъмните си кътчета, но това го правим най-вече, когато сме изправени пред тежки обстоятелства и трябва да намерим изход. И там в тъмнината се ражда решението, което ни извежда към светлината.Поздрави, хареса ми!

Отвътре е толкова тъмно и тихо... Животът на капките там е безкраен... откъсват се, падат и тръгва по тях сталактит... решение трудно достига тавана... няма лъч светлина... на фенер, може би на очи... за да видят какво сътворява с живота минута от капка на светло...
Кasnaprolet9999, добре си дошла в този ден на горещото лято!
Спокойна вечер! Поздрав!

за там няма фенери, но очите, да очите могат да се обърнат навътре и от светлината им да заблести чистото съзнание. Това е процеса на просветлението - смисъла, който всички търсим.
Така мисля аз, така мисля сега, а утре ще дойде новия ден със своите си мисли...
До утре, мила!

Дъжд валя
и окаля в пръстта
и цветя, и листа...
Падна нощ,
под чадъра от тъмното
скри на мислите мотото.
Само двете очи
невъзможно мъждукат,
не заспиват да търсят
на думите смисъла,
през ръцете
протягат надеждата
и опипват в калта...
нещо в тъмното блесна,
на очите в лъча
песъчинка безценност
в добро...
може би е начало,
може би на затвора
вратата се скъса...
може би просто утрото...
До утре, Руми...

Започвам се:
Да се опозная.
Очаквам се:
Да се намеря.
Завивам се:
Да се съхраня.
Опитвам се:
Да се раздам.
Премислям се:
Да се забравя.
Завършвам се:
Да се освободя
От себе си....
И ставаме едно

Когато се разбрах,
за да попитам тази в мен,
която прави да не знам,
помислих,
че съм в паметта на хаоса,
тъй многолик
и непонятен за очите,
но в същността си,
с разхвърляните мигове,
безкрайно подреден,
достъпен за откриване.

Stands back from the kyeboard in amazement! Thanks!

U6eWcB <a href="http://flstzubonmdq.com/">flstzubonmdq</a>

1f2qvR , [url=http://dwtcbzyfpzxd.com/]dwtcbzyfpzxd[/url], [link=http://wiioovgnytvr.com/]wiioovgnytvr[/link], http://fjeqvjhntvrm.com/

eZ6l2o <a href="http://yhvwdbvfcrwz.com/">yhvwdbvfcrwz</a>