Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Постинги в блога от Октомври, 2008 г.
31.10.2008 07:48 -
Дъждът от вчера
Валя, в реката първо,
кръгло
и сиво-бяло
кръгло
и сиво-бяло
30.10.2008 07:57 -
Да кажем добър ден на днес!
Отдавна нищо не е същото, откакто се прокрадна сън под пелената на завесата.
От камъните времето изтече, дърветата се изпариха, а цветовете се изчистиха до нямащо от сън на буден - едно изсъхнало дърво за черен, с връвчица минало, върху ...
От камъните времето изтече, дърветата се изпариха, а цветовете се изчистиха до нямащо от сън на буден - едно изсъхнало дърво за черен, с връвчица минало, върху ...
29.10.2008 00:33 -
И пак за пътя
Все път...
и всичко
все върви...
и всичко
все върви...
28.10.2008 07:48 -
Посланието на утрото
Увлечени във времето,
когато се изпълва в синьо,
надиплени листа от есен
когато се изпълва в синьо,
надиплени листа от есен
26.10.2008 16:37 -
Зелени магистрали светят за заспиване
Като се нарисувам в твоя цвят
ще станат ли очите ти по-искрени?
Разрошената сянка на дърво
ще станат ли очите ти по-искрени?
Разрошената сянка на дърво
Категория:
Лични дневници
Прочетен: 1822 Коментари: 10 Гласове: 0
Последна промяна: 26.10.2008 22:15
Прочетен: 1822 Коментари: 10 Гласове: 0
Последна промяна: 26.10.2008 22:15
25.10.2008 09:46 -
Път
Над шума на река
е надникнало клонче,
в цветовете на вишна,
е надникнало клонче,
в цветовете на вишна,
23.10.2008 22:36 -
Когато съм готова... ти готов ли си?
Когато съм готова,
положила съм
мисълта за теб
положила съм
мисълта за теб
22.10.2008 17:45 -
Написано на хълма, който се нарича Съзерцание
На някого, на когото съзерцанието изобщо не му е чуждо...
Силует с прозрачността си мери фара от носа...
събират се в еднаквостта на своята отдалеченост.
Силует с прозрачността си мери фара от носа...
събират се в еднаквостта на своята отдалеченост.
21.10.2008 15:15 -
Миражни разкази
/Продължение/
20.10.2008 18:03 -
Миражни разкази
******
Изведнъж изчезна всичко. Като в мистерия за нямане. Безшумността на тъмнина обхващаше отвсякъде и се събираше в очите меко. Изгарящият, проникващ в порите на кожата канелен пясък се беше свлякъл в нищото. Единственият признак, че...
Изведнъж изчезна всичко. Като в мистерия за нямане. Безшумността на тъмнина обхващаше отвсякъде и се събираше в очите меко. Изгарящият, проникващ в порите на кожата канелен пясък се беше свлякъл в нищото. Единственият признак, че...
20.10.2008 01:29 -
Наследството... душата
Душата си
на две прегъваш,
замисляш се…
на две прегъваш,
замисляш се…
17.10.2008 18:33 -
В следутрин
Изрязан силует
мъглива утринна скала
размисля в края
мъглива утринна скала
размисля в края
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол