Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. zaw12929
13. stela50
14. rosiela
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. zaw12929
13. stela50
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Постинги в блога от Септември, 2008 г.
30.09.2008 17:15 -
Денят на времето... към края
Брои сърцето вятърния шум
несподелени мигове,
а времето нехае,
несподелени мигове,
а времето нехае,
29.09.2008 08:37 -
Отхапано небе
Насинено от болка небе,
цветове във убито на клетки
ръб на рана, застинало парещ,
цветове във убито на клетки
ръб на рана, застинало парещ,
26.09.2008 15:03 -
Сънят на останалата в есента си птица
А есенната нощ
разказваше съня,
облякла роклята,
разказваше съня,
облякла роклята,
25.09.2008 01:13 -
Тъй както идва края на спектакъл
Сива сцена,
от прах приглушена.
Сини мисли
от прах приглушена.
Сини мисли
23.09.2008 13:20 -
Неуловимото усещане за предизвикано... по няколко картини (2)
В такава нощ, студено теменужена от толкова луна и скреж, из храстите избухват пламъци... джуджета кратка светлина, с кристалчета в гнезда от пъпки...
Акации са нацъфтели пак, догоре са изпълнили на клоните си шепите, а вятърът подухва,...
Акации са нацъфтели пак, догоре са изпълнили на клоните си шепите, а вятърът подухва,...
23.09.2008 13:17 -
Неуловимото усещане за предизвикано... по няколко картини
Махалото…
само се оцветява
от слънцето,
само се оцветява
от слънцето,
22.09.2008 08:08 -
За вятъра валс… листопаден
Самотно е на вятъра
без друго същество
с прозрачност съща…
без друго същество
с прозрачност съща…
21.09.2008 00:08 -
Желания, илюзии, топъл есенен ден, утрин в стъпки пред храм
Зората слага цвят след цвят върху голямата тепсия водна лилия. Зеленото раздава прах успокоение и заискрява серенадено в очи на шарена, на сенки жаба...
Ято гълъби в облак се гмурна, взе оттам по връвчица, изпредена в синьо от дъно неб...
Ято гълъби в облак се гмурна, взе оттам по връвчица, изпредена в синьо от дъно неб...
19.09.2008 16:01 -
Да подаряваш обич в свобода
Ще те извая...
с ръцете си
ще те докосвам,
с ръцете си
ще те докосвам,
18.09.2008 17:18 -
Есента ни повика отгоре... ние топлим душите си с думи
Цветове, под похлупака
на застинало небе
от незаспало още лято,
на застинало небе
от незаспало още лято,
17.09.2008 07:57 -
Капки стихове, когато вън е заваляла есен
През миговете в рамка
върви калейдоскоп
от цветове живот...
върви калейдоскоп
от цветове живот...
12.09.2008 20:07 -
Там има и такъв живот...
Някъде, много далече в космичност, в галактична най-отдалеченост, където спомените са слънца от вечност, дърветата са живи сталактити, а птиците са от представите на всеки за невижданите цветове, неразличими за поети, живеели две съществ...
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол