Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Автор: inamay Категория: Лични дневници
Прочетен: 1093912 Постинги: 541 Коментари: 4142
Постинги в блога от Февруари, 2008 г.
2 3  >  >>
Денят не предвещаваше такъв развой, какъвто споменах в заглавието. Дори се пошегувах рано, прочитайки за този високосен ден, „изплъзващ” се от календара. Донякъде се позамислих, наистина ли има някакво значение това, с кой кр...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1989 Коментари: 12 Гласове: 0
28.02.2008 22:51 - А имам...
Само ми е, а имам…
Отново съм в онази приказка,
която ме връхлита,
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1293 Коментари: 7 Гласове: 0
Решавам, няма да оставям повече такива мисли, пожълтяло-сухи от сбогуване, изтръпващо-разказвали несъществуващи импресии и ще избягам в празничното равновесие на разговор със себе си в смълчана привечер, зад здрача на привъшващия ден, в ...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1572 Коментари: 6 Гласове: 0
От края на деня,
почти в неговото тъмно,
прекрачих пътя за към къщи
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1152 Коментари: 6 Гласове: 0
 
Не се раздадохме с луната 
в поредното й пълнолуние –
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1614 Коментари: 8 Гласове: 0
Нощта споделя с вятъра дали,
къде тя може да го приюти,
та да дочака своя сън
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1285 Коментари: 8 Гласове: 0
И тази вечер подредих напразно масата
и догоряха свещите към полунощ.
Забравено изтече вечерта,
Категория: Тя и той
Прочетен: 1045 Коментари: 4 Гласове: 0
Очаквам го.
Толкова го искам.
Така ми липсват двамата.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1775 Коментари: 8 Гласове: 0
Не съм си позволявала да ползвам чужди текстове в своя блог. Обикновено съм успявала да пиша всеки ден. Днес не можах. Особено след тази песен, чийто текст слагам по-долу. Всеки я знае, защото този, написал великолепния й текст е също то...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5726 Коментари: 10 Гласове: 1
Беше ги забравил. Изглежда вечерта умората била е в повече. Но пак не можеше да е забравил, той никога не забравяше. За нищо. Никога. С това си бе известен. Не можеше, не знаеше забравата какво е, дори когато искаше да се забрави или да ...
Категория: Тя и той
Прочетен: 1172 Коментари: 4 Гласове: 0
Последна промяна: 20.02.2008 15:36
19.02.2008 15:56 - Споделеност
Все чакам,
защото той рисуваше,
а аз видях
Категория: Лични дневници
Прочетен: 895 Коментари: 4 Гласове: 0
Дали си се оставил
в този някой, когото търся
без да има никой?
Категория: Тя и той
Прочетен: 1484 Коментари: 8 Гласове: 0
2 3  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1093912
Постинги: 541
Коментари: 4142
Гласове: 20076
Календар
«  Февруари, 2008  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
2526272829