Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Автор: inamay Категория: Лични дневници
Прочетен: 662610 Постинги: 541 Коментари: 4155
Постинги в блога от Ноември, 2013 г.
04.11.2013 22:05 - ...
На есента остана вишната да съблече... Дали ще си отиде после? Или зад хълма ще се спре да гледа, как враните копаят угарта за зърно...
 
Несигурно уютна вечер. Вратата е допряла дръжка до стената и не държи да ме покани - ни в стаята ...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2332 Коментари: 8 Гласове: 15
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 662610
Постинги: 541
Коментари: 4155
Гласове: 20055
Календар
«  Ноември, 2013  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930