Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Постинги в блога от Май, 2008 г.
31.05.2008 18:12 -
Да изживееш болката си да живееш…
Като вали
дърветата са мълчаливи,
отворили гнезда за птиците,
дърветата са мълчаливи,
отворили гнезда за птиците,
30.05.2008 19:00 -
СЛЕД 2105-та, някъде… /Продължение/
***
Градината след дъжд изглеждаше като вълшебна. Листата тихо си шептяха с капки. Короните се стичаха по стволовете и стигаха до корените си, а те пълзяха сред тревите, минаваха пътеката и стигаха до кладенеца чак. А-а-а, оттам си черпят...
Градината след дъжд изглеждаше като вълшебна. Листата тихо си шептяха с капки. Короните се стичаха по стволовете и стигаха до корените си, а те пълзяха сред тревите, минаваха пътеката и стигаха до кладенеца чак. А-а-а, оттам си черпят...
30.05.2008 00:45 -
СЛЕД 2105-та, някъде… /Продължение/
***
Когато навън вилнееше буря Принцеса Плъх ужасно се страхуваше. Тогава се появяваха онези странни тръпки, които вледеняваха ума и плъзваха по тялото, отваряха очите, както са затворени и се населяваха с видения, а до слуха изпращаха ...
Когато навън вилнееше буря Принцеса Плъх ужасно се страхуваше. Тогава се появяваха онези странни тръпки, които вледеняваха ума и плъзваха по тялото, отваряха очите, както са затворени и се населяваха с видения, а до слуха изпращаха ...
29.05.2008 01:54 -
СЛЕД 2105-та, някъде…
Принцеса Плъх живееше в старите колекторни шахти. Сама се нарече така, защото ходеше с наметка, която приличаше да е от кожата на някой плъх, но си беше карнавален костюм от някое детско представление. Откакто я намери, се чувстваше по-д...
27.05.2008 19:24 -
През погледа на слънцето
Небето тръгна от началото на хоризонта
с искрящо розова походка.
От границата му с водата
с искрящо розова походка.
От границата му с водата
26.05.2008 22:40 -
Из непубликуваните мисли на една заблудила се светулка…
Днес ще се скрия, мой приятелю…
и рамка ще си сложа,
ще подредя по нея бели дни.
и рамка ще си сложа,
ще подредя по нея бели дни.
25.05.2008 22:58 -
Изгубената мисъл на пролетта
Нощта отново е захапала луната.
Изтрила е с гумата от облак
24.05.2008 07:56 -
Импресия от изгрев
В очакване за среща
пътеката ме водеше
определено някъде.
пътеката ме водеше
определено някъде.
23.05.2008 08:24 -
За утрото, което носи края
Ще си разкажем ли
за пътищата в зазоряване,
преди да сме замлъкнали
за пътищата в зазоряване,
преди да сме замлъкнали
22.05.2008 21:41 -
Любов, някъде… ако е била
Застинал силует
от очертания,
осъмнал в сянката
от очертания,
осъмнал в сянката
22.05.2008 07:09 -
След залеза в една картина
Нарисувай ми залез,
по пладне,
този ден ми е тъмен
по пладне,
този ден ми е тъмен
21.05.2008 10:55 -
Ключът за крепостта на останалата вътре…
От стаята, а всъщност,
то си беше крепост,
с прозорци,
то си беше крепост,
с прозорци,
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол