Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Автор: inamay Категория: Лични дневници
Прочетен: 662602 Постинги: 541 Коментари: 4155
Постинги в блога от Май, 2008 г.
2 3  >  >>
Като вали
дърветата са мълчаливи,
отворили гнезда за птиците,
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1256 Коментари: 14 Гласове: 0
***
Градината след дъжд изглеждаше като вълшебна. Листата тихо си шептяха с капки. Короните се стичаха по стволовете и стигаха до корените си, а те пълзяха сред тревите, минаваха пътеката и стигаха до кладенеца чак. А-а-а, оттам си черпят...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 646 Коментари: 6 Гласове: 0
***
Когато навън вилнееше буря Принцеса Плъх ужасно се страхуваше. Тогава се появяваха онези странни тръпки, които вледеняваха ума и плъзваха по тялото, отваряха очите, както са затворени и се населяваха с видения, а до слуха изпращаха ...
Категория: Хоби
Прочетен: 630 Коментари: 6 Гласове: 0
Принцеса Плъх живееше в старите колекторни шахти. Сама се нарече така, защото ходеше с наметка, която приличаше да е от кожата на някой плъх, но си беше карнавален костюм от някое детско представление. Откакто я намери, се чувстваше по-д...
Категория: Хоби
Прочетен: 1197 Коментари: 14 Гласове: 0
Последна промяна: 29.05.2008 08:48
Небето тръгна от началото на хоризонта
с искрящо розова походка.
От границата му с водата
Категория: Лични дневници
Прочетен: 540 Коментари: 4 Гласове: 0
Днес ще се скрия, мой приятелю…
и рамка ще си сложа,
ще подредя по нея бели дни.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1160 Коментари: 11 Гласове: 0
 
Нощта отново е захапала луната.
Изтрила е с гумата от облак
Категория: Лични дневници
Прочетен: 685 Коментари: 8 Гласове: 0
В очакване за среща
пътеката ме водеше
определено някъде.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1026 Коментари: 10 Гласове: 0
Ще си разкажем ли
за пътищата в зазоряване,
преди да сме замлъкнали
Категория: Лични дневници
Прочетен: 908 Коментари: 8 Гласове: 0
Застинал силует
от очертания,
осъмнал в сянката
Категория: Лични дневници
Прочетен: 282 Коментари: 0 Гласове: 0
Нарисувай ми залез,
по пладне,
този ден ми е тъмен
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1421 Коментари: 13 Гласове: 0
От стаята, а всъщност, 
то си беше крепост, 
с прозорци, 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 607 Коментари: 4 Гласове: 0
2 3  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 662602
Постинги: 541
Коментари: 4155
Гласове: 20055
Календар
«  Май, 2008  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031