Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Постинги в блога от Януари, 2009 г.
30.01.2009 19:41 -
„Рисуваната ми мечта за къща”
А улицата е крайбрежна... Морето валя пясък от обувките на чайки и вятърът го гони до антрето. Несиметричност, която пази вън балон, това е моят дом, сънувано рисуван, цветно построен с архитектурната фантазия на мен, в стил, ненаричано ...
28.01.2009 08:42 -
От карнавал на зимна суета
Усмивка-маска
върху пръчка
от карнавал
върху пръчка
от карнавал
25.01.2009 15:00 -
Неизпратени писма
Из прегорелите от зимен студ треви
червените коси на залезния вятър
люлеят пламъци на сухи свещи.
червените коси на залезния вятър
люлеят пламъци на сухи свещи.
23.01.2009 18:08 -
Замисленост в тъга по летен залез
Откакто слънцето
отпусна чело
по зимния си
отпусна чело
по зимния си
21.01.2009 15:44 -
Дочуто... от някога
... и чакам светлината в утрото,
за да си изгоря съмненията
върху едни колони
за да си изгоря съмненията
върху едни колони
20.01.2009 03:16 -
Роза за поет
Затворена кутия върху скрин.
Разбира ли какво е скрила?!
Събития от кратки времена
Разбира ли какво е скрила?!
Събития от кратки времена
19.01.2009 07:55 -
Синьо болеро
Немисъл
в котешки очи,
различност –
в котешки очи,
различност –
16.01.2009 08:01 -
Какво можеш да направиш с вчера
По капките,
които стопли вятъра,
докато бяха още
които стопли вятъра,
докато бяха още
14.01.2009 15:47 -
Пътуване какво е?
Застинали от чакането гари
и бързали за влака градски пътища,
с безкрайно много мисли: в балони,
и бързали за влака градски пътища,
с безкрайно много мисли: в балони,
13.01.2009 08:32 -
Едно обикновено утро
Приведени от тежестта
на толкова несигурност,
от самотата на града,
на толкова несигурност,
от самотата на града,
09.01.2009 18:39 -
На двора в привечер
Обърна гръб на чудесата,
слушалките, които обещаха
с рекламата,
слушалките, които обещаха
с рекламата,
06.01.2009 23:28 -
Да разделиш наполовина същността
Отиваше си. Той. Оттук.
Протритата душа
разголено просветваше
Протритата душа
разголено просветваше
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол