Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Постинги в блога от Юли, 2009 г.
30.07.2009 07:05 -
Все
Там някъде е краят,
все по жиците...
Докато търсим
все по жиците...
Докато търсим
28.07.2009 23:24 -
Да си припомним
От инициативна група
„Да спасим старите си храмове”
Към уважаемите потребители на blog.bg и всички онези, които го посещават
„Да спасим старите си храмове”
Към уважаемите потребители на blog.bg и всички онези, които го посещават
26.07.2009 22:52 -
Да напишем думите за молебен, който да четат дори отците в църквите
Не мислих много, но по Хамлетовски се попитах първо: приемам ли или отказвам. И не защото изборът ми би решил пътя на съдбата, а заради това, че имам съвест да не преча на пътя. Из блоговото ни пространство от известно време се говори за...
23.07.2009 00:01 -
1/2 от сто само днес е равна на 23... (а може и така: как се броят приятели)
По сърпа на невидима луна,
като под лупа,
и с пръстите си тъмнина
като под лупа,
и с пръстите си тъмнина
Категория:
Лични дневници
Прочетен: 3877 Коментари: 26 Гласове: 12
Последна промяна: 23.07.2009 01:08
Прочетен: 3877 Коментари: 26 Гласове: 12
Последна промяна: 23.07.2009 01:08
22.07.2009 10:06 -
Посвещение
Не съмна,
когато слънцето изгря.
С душата го усети
когато слънцето изгря.
С душата го усети
21.07.2009 01:24 -
...
Горчи на гърлото. В очите пари... И няма да разказвам. Ще потъна… Ще ме затрупат куклите, които няма да танцуват в полунощ, защото са белязани от липсата на две ръце. За белите клавиши е студено в D… Защо се спряхте?! Дайте...
19.07.2009 23:46 -
Между сънищата из дворовете на Арбанаси
Реалността на светлина
прокапа от чардака.
В ръба на старата коруба спря.
прокапа от чардака.
В ръба на старата коруба спря.
18.07.2009 01:18 -
В памет на илюзиите
Когато пясъчна вълна е чайка,
с криле, полепнали по нея миди,
и ще лети или ще се завръща
с криле, полепнали по нея миди,
и ще лети или ще се завръща
16.07.2009 09:11 -
"Изгубеният рай" (3)
Тъй често ни се случва предопределеността да прояви високомерие и да изпълни точното, написаното от ръката на съдбата предписание какво е следващото, за което сам ще разбереш като се случи. “Изгубеният рай” в душата ми напира...
Категория:
Лични дневници
Прочетен: 3715 Коментари: 32 Гласове: 6
Последна промяна: 18.07.2009 01:23
Прочетен: 3715 Коментари: 32 Гласове: 6
Последна промяна: 18.07.2009 01:23
14.07.2009 23:36 -
Едно такова нощно и коралово...
Кораловото стъбълце съвсем полека, между безименния пръст и кутрето, там, в ямката се вмъкна и почна да гради от мислите си бъдещите камъни, върху които ще поспи... от сънищата му ще се излюпят светлини... дълбокото ще преотстъпят за пос...
13.07.2009 23:05 -
Смъртта на сянката
Посегна
с двете си ръце
да се запази
с двете си ръце
да се запази
12.07.2009 14:19 -
"Изгубеният рай" (2)
Всички мостове се строят с една и съща цел - да прехвърлят, да срещат, да надживяват. Помня, когато в село започнаха строежа на новия. Старият можеше да носи вече само магарешки каруци. Освен това и селото полека се пренасяше, откъсваше ...
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол