Скалата е подпряла стария дувар

и бавно пропълзява

в пукнатина по къщата.

Прозорците са ослепели,

а рамките са избелели

от идвалите дъждове през билото.

Далечното е отесняло

и повече е близко,

защото е като очакване

и слушане на косата в сенокос.

От сенките са изгорели силуетите

и парят тъмното с протегнати ръце.

По пътя се размиват ветрове,

осиротели без нощните дежурства

на поети.

Измислиците се стопяват,

не им остава много време,

особено, когато са от лед

на усетила безчувственост луна,

изрязала сърцето си отвътре.

Потръпва покрива от студ.

Тук нощите изстиват,

а керемидите си ронят топлината

с парчета хоросан

и пясък за изтеклите часовници.

Сърцето на скалата

ще живее скоро в къща.

Ще се гордее, че над гръдта си

има стряха.

А тя ще стене глухо и затворено

зад ослепялата фасада…

преди да рухне

в затвора на скалата…

Много мелодия има в стиховете ти.
Лека вечер!

Благодаря ти, Дима!
За бялата ти утрин -
малък стих в бяло!
Белее слънцето
с усмивка
по стените блеснали,
изправя ги полека
да литнат
бяло с гълъби
след облаците
с цветове до бяло
и после да оставят
приказка в дъжда
за бели книжни лодки
в локвите на детство.
Усмихнат ден, крилато настроение! :)

"По пътя се размиват ветрове,

осиротели без нощните дежурства

на поети."

То какъв ли поет съм и аз, ама давам нощни дежурства в планината. И това стихотворение ме докосна... ;) Благодаря ти!

и когато това време изтече идва прощаването...краят с това което е било...
красиво ,като тъжна песен...поздрави:))))

И за теб денят да е усмихнат,а настроението- крилато!:))

А планината е щастлива да те има, да има други близки, които да й слушат тишината, докато дежурят… щом вече са си тръгнали оттам поетите... Без хората, които я обичат, тя остава гола и къщите й ослепяват от взиране по пътя, за да видят някой. И от тъгата ветровете заприличват на следа от четка, търсила цветове на акварел в чашата с вода…
Благодаря, че си поспрял при мен!

Много мъдро казано, letisi... изтекло е времето... на нечие сърце... а мястото му в този дом е отесняло от толкова празно... ще влезе друго, по-голямо, пълно и празното ще си излезе...
Поздрави! :)

Усмивки, ddima! С много мое благодаря! :)))

"Кое превзе отвътре
стряхата ни, на душата,
та и в разгар на сенокос,
безчувствени оставаме
за аромата на тревата..."

Тъгата в болката,
че празно е отвътре
от дълго чакане,
от ненамиране,
от неоткриването
на пътеката,
обрасла само с минало
и бавни мигове очакване,
в които само се долавя
шум от стъпките по сенокос...