Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Автор: inamay Категория: Лични дневници
Прочетен: 1098050 Постинги: 541 Коментари: 4142
Постинги в блога от 20.11.2008 г.
Опитах да получа жест на одобрение за своето решение... Грешка! Човек разчита единствено на себе си, защото после сам ще отговаря за постъпките си...
Тайно съм усещала, че някъде дълбоко в себе си не съм добър човек... щом имам болести......
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3053 Коментари: 21 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1098050
Постинги: 541
Коментари: 4142
Гласове: 20076
Календар
«  Ноември, 2008  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930