Студено. Нямо. 
От отсъствие. Вратата е заспала 
зад пазача-ключ, а аз усещам   топлина от мисли. Приличат ми на летни… От дрехите са, които закачих по закачалки в гардероба вчера … Затворила съм техни звуци, а може би и част от погледи, докосвали ръкава ми, на роклята в оранжево-червена лава, танцувала с лъчи от слънце, когато щастието още кичеше с цветята шапката, а тя се смееше щом дъх от закачливото ветрило пареше нослето   на игличките от слама с онази топлина на лято от безгрижие… Пълзят из стаята безлики тръпки. С празни погледи. Оставят и движения без глас, 
преди да са поискали
да вземат нещо. Студеното око-екран разказва за поредна обич. Целувки, притворени очи от нега, нощ със страст… защото липсват… И е студено повече от нямо, защото и отсъствието вече си е тръгнало, оставило по ъглите от себе си, зад фона за китара… Изпод корицата на книжка се протегна и закачи ми в края погледа на буквичката “ф” крачето, а после се показа и фонтан, чадър с рисувани пера от какаду, условия за не прибиране по къщите, особено, когато е сезон за палавост, един полу-потънал остров в океан, размер за носна шапчица на носорог и бял, учуден пламък… Защо ли беше го забравил неговият цвят?...
Да... Аз знам. За да ми каже, че свят без цвят се пресъздава, когато отиде си завинаги отсъствието, събудило на тръгване ключа-пазач, а  липсващата обич - отвори път на ненаситното въображение…

Свиват се гърдите от самотата,
а толкова трепетна е душата на лирическата.

Впечатляващо е.

ponqkoga i az tarsq iliuziqta..za da ne izbuhne samotata,ne 4e kogato si zamine tq e po-dobre,no...glatka vazduh....i..... natatak...nanqkade:)

Благодаря ти, Стеф, че съпричаства с мен и този стих! И да живее... въображението! :)

Илюзия, въображение, фантазия, сън, нещо недействително... имаше май още синоними за това как възприемаме действителността със сетивата... по-скоро те са за това как искаме тя да изглежда, пречупваме я вътре, докато измисляме и... вече е по-леко, особено през вечерите, нощите... Дадена ни е възможност да въображаваме. Възможно е, за да не изоставяме стремежа си към съвършенстване и търсене на новости и на хармония, а може би, за да си помагаме, да се спасяваме... например, от самотата:)))