Защо така ме натъжаваш?

Нали си изворна вода?
И как под бистрото й

криеш многото тъга?

И изворът ли е такъв?

Прозрачното не винаги

показва вътре.

И камъчетата от дъното

са болките на спомените,

с които той иска

сам да се освободи

от наноси?

И пак бълбука,

и пак облизва любовно-леко

скалата  му до онзи вир,

опиянява се от обич,

отнася я с бързея на себе си

и утаява, когато

стане тежка от самотно носене.

И всеки дъх на извора е обич.