Любовта плаче, ти рече...
Не, не плаче, раздава.
Какво ли?

От себе си

мъдрост,

овързана с болка,
глътка въздух от жадния…
Да си кажем ли сбогом, ти рече…

Не, не казвай ,

не тази дума последна,
която изричаме всеки път

подир онзи, който води

към другия път,

но оттатък.

А надежда остана ли?...

Да, в мен - последна,

неразделни сме...

Нея дарявам.

От скоро Ви чета,но за сметка на това съм изчела всичко почти на един дъх. Поздравявам Ви за красивите стихове и Ви благодаря,че чрез творчеството си внасяте в живота ми глътка свежест, нежност и копнеж за истинската любов. Вие обичате силно, този полъх усещам аз,но и музата Ви е явно е "силен" човек. Всекиму пожелавам да бъде истински обичан. Ще завърша с въпрос: Имате ли издадена стихосбирка?

Чест е за мен да прочета такива думи! Благодаря Ви!
Надежда ми дадохте за още повече любов! А аз от своята ще Ви дарявам! И повече "силни" хора пожелавам"!
И на впроса Ви от края, нямам стихосбирка... това дори не съм докосвала и с мисъл. Аз никога не съм се занимавала с писането сериозно... Но и за този Ваш въпрос благодаря! Дали да не се погледна по-навътре?!... "Вгледай се в огледалото си и ще разбераш какво е твоето вътрешно аз!" ме посъветва fenris...

попитах Ви,защото така не би имало опасност да Ви загубя някога във времето, интернетът е съмнителна работа. А и така бих заразила много хора с Вашите вълшебства.... И докато вие се вглеждате в себе си,аз ще продължавам да се вглеждам в безкрайните пясъци на пустинята ... точно тук. Усмивка

И още Ви благодаря за думите! Изречени красиво ме докоснаха така... Не знам дали ще мога да издавам, но ще си пиша... :)