Тихо е… отвън почукват по стъклата

ледено-кристално снежинките на бялото.

Разтапят тъмнината с мъгливи пръсти

и приближават утрото към нощни сънища.

Връхлитат спомени, пленени страсти пепелни.

Мъждукат свещи, огън спомнящ слънце,

разсипана жарава лятна из цвят тревист,

приличен на изтляващи очи-поляни.

Припява шепотно на вятъра дъха ми песенен,

въздишка пеперудова, оставила прашец от себе си…