Заваля.

За слуха…

И пробяга

от погледа

боязлива

надежда,

без следа…

от посегнали

капки,

звън

в тишина...

И вали,

и разлива,

слухът

ги отпива,

прималя…

Лик луна

ме обви

в светлина...

Не вали.

Само спомени

тихо притропват

из мисли,
за дъжд
зажаднели,
като
глътките дъх
за очи...

А зрънцата

от пясък и грах

се пързалят,

звънливо 
търкалят тела
в една

изрисувано

пъстра тръба

от бамбук…

rainstick*...



-----
* rainstick (Уикипедия, от англ. ез. Rain - дъжд, Stick - пръчка) - музикален перкусионен инструмент от групата на фрикционните идиофони.

Хересах си едно усещане от този стихотворен музикален дъжд...

"Лик луна

ме обви

в светлина...

Не вали."

Поглеждам към небето и заспивам успокоена от музиката на дъждовни капки, долитащи от някъде далеч... Благодаря ти и нека лека е нощта :)

http://www.youtube.com/watch?v=1pSyYhRYeIM&feature=related

Луната залязва
в посока на залеза,
огнен сърп е сега,
пожъна с лика си
желания мои,
ще целува
на тъмно нощта,
чак до развиделяване.
А дъждовният стих
ще пързаля
до теб свойте думи,
ще ръми...
по мелодия за сън.

Лека нощ, Тина!

Както и дъжда от мисли...:), тези "ронещи се зрънца"...:) Дъжд от спомени...
Този път си обрисувала с приказност една "пъстра тръба от бамбук..."
Заваля и в мен, Инка...

Синьосребърни нишки,
от изплетени капки
с шал покриват земята,
небето, нощта...
Колесница гърми.
Старият облак
разбуден мърмори,
и придърпва от шала.
Дето с пръсти го скъса,
го забоде с една
яркожълта светкавица...
Пак заспа.
Под приспивната,
капкова песен
си изля най-красивия сън.

Благодаря ти, Воймир!

Лека нощ! :)

Невероятно е как шепа пясък и зрънца в една бамбукова тръба, като пробягват, като докосващо се смеят и търкалят свойте пеещи сърца, може да завали у теб усещане за дъжд... за топлината на земята, за пролет, лято... Обичам да вали, обичам капките, обичам тази музика, която свири всеки път дъжда в природата...
Благодаря ти, Аси! :)

Вълшебница си ти!:)Легни и хубаво пости ,а утре с вълшебствата продължи!:)

Лека нощ!
Руми

Дали защото тук се изсипва порой или от стиха се търкулна тъга,но май ще потърся спасение в капките дъжд на дУша...и може и по-раничко тази нощ да потърся съня..
Лека нощ,Инче! Прегръщам те!

Заслушах се в дъжда от клипа, който е изпратил Воймир... зашумоляха капчиците, търсеха си топло и аз ги пуснах в мен... изпълниха ме цялата със сън.
А сега, добро утро Илианка! Успешен ден! Да срещаш всякъде усмивки! Първата е от мен! :)

Добро утро, Руми!
Протягам ръка
и пръстите
търкалят
в бамбука
с дракон
дъжд.
Излива се
пречистващия звук
на капки,
преследват се
зрънцата с пясъка,
стъпват
по секундите
и отброяват миг,
за който казваме
"това е минало"...
Вали, вали,
ръката ми изсипва
мигове...
Слънцето изгря,
изми стъклата
от нощта
с най-огнен цвят
и заблестяха в тях
с лъчи усмивки.
Хубав ден ти желая!
Усмихната Калина.

Добро е утрото
и винаги мъдрее
повече от вечерта,
която беше вчера, Жени!
Дъжд... послание
до всички нас.
От дъх земя,
обиколила
с обич слънцето,
от търсещата
обичта река,
от тъжното
по лято с птици
езеро,
от плитките
на водопад,
от огледалото
за ликове луни
на синьото море,
все чакащо начало
на пътека да се появи...
Водата носи този дух
и затова ту тича радост
от капчука,
ту следа тъга
се стича по стъклото...
Но днес е слънце
и ще обича капките
в кристалчетата лед,
обсипали тревата!
Лек ден! Прегръдка! :)

Добро утро,Доброта!:))))))Красива е картината ти написана ми в отговор!Със сънени очички я разчитах и се усмихвах топло - сънено:)))))
Лек да е и твоят ден,Прегърнала доброто!:)))))))))

Радвам се, че намираш нещо в моето написано.
Благодаря!

Поздрав и пожелания за добра седмица:

http://www.youtube.com/watch?v=l8PtlkgIpf8&feature=related

:)

и усмихвам се уж, а защо и мен ме заболява....
http://www.youtube.com/watch?v=8h-E7F9mEb4&feature=related

И пак благодаря, Воймир!
Запазвам си право да отговоря, след като съм проследила "подареното пътуване" от този клип със звук...
Да ти е слънчево!

:)

Някоя нощ, която е все същата.
Събуждам се. Не съм сама,
до мен е утрото, от поздрава,
на водещия сутрешния блок.
Сънят ми се протяга,
опипвам му с ръката мен...
оставил ми е спомен
в дъх парфюм...
Rouge, Lacroix… от вчера.
Връхлита хлад по още
топлата възглавница,
охлажда по косите ми
възникнало желание,
а въздухът отвън изписва „ден”
върху разстлалия се бял сатен
в леглото и си излиза, като кани мен
на пейката, сред гълъбите в парка...
да поговорим за началото.
А после... после може да си
този всеки, който сам седи
на мястото отсреща, празното.
Няма кой да знае на другия пътя...
Права улица,
ъгли допрени в паветата,
тухли – в стените ,
накрая завършва с друг път...
Цветовете на дни,
с тях завързвам обувките,
в мълчанието ми
и в крачка за оттатък...
три изгорели фази клечки,
от кибрит,
за топлото под слънцето...
Добре съм... ако не беше то...
обърква ритъма като се спира,
когато се оглежда, търси...
Няма кой да знае на другия пътя...
Цвят. Обич. Отвътре...
Rouge, Lacroix... аз, днес...
Добре съм... Някой някого търси.
Носи табела „щастлив”...


Виновникът за този стих:

http://www.youtube.com/watch?v=8h-E7F9mEb4&feature=related

... и Руми...

Все си мисля,че твоят дъжд не е от водни капки,а от мисли,надежди,спомени.И когато затрополят зърната грах и пясък в бамбуковата флейта,се раждат асоциациите за дъжд,нещо като възприемане на следствието и след това на причината.А стиховете ти са музика,картини и думи!!!

Следствието кара причината да се покаже в мислите, от спомените ни, а всичко в нас е свързано с надеждата... така че... кой извиква връзката, дали дъжда по спомена в асоциация?! А тя е следствие от дъжд... Ама че объркано тъй става... Ако оставим да се питаме единствено, ако не доверим себе си, не ръснем чувство с мантра на фантазия... не, там където може да ме отведе това, не искам да попадам... Искам да следвам пътя си... Но кой е той?! Все още е в мъгла... А в нея май се иска най-добрата навигация... добрата интуиция...

Едно обещано от мен пътуване...

Дъждът предаде дългия си път,
по пясъка отмери колко е преминал
по кръгчетата въздух на вълна...
От светлината се отчете тази,
която бе наситеност и в залез...
намерила бе в аленото бяло,
зараждането в мислещата ни спирала.
И хаосът е цвят, движение от много други,
вик до скрежните иглички синьо,
свободна мисъл между пиедесталите
в душите на дървета, в съзнанието им
за преминаване до светлина,
позиция от разширяване на чувства...
до перла-слънце в шепата,
с око от взрив на стъкълца
от земния калейдоскоп...
От грубото разрязване на цветове
кристалите изглаждат розовия
в решетката на вишнев цвят,
легенда за планетата на светещите стълбове.
Останилите в камъните мечове
ще бъдат стражите
в очите на изгряващото слънце,
под арката от построена линия планети,
вятър в алено платно с душа,
крило на сън за влизане в енергия...
Ръце се сплитат да рисуват рози...
Видяно от пчели фосфоресцира.
Изплъзва се обратаното по пътя.
Спиралата трепти, обръща тяло,
рисува сложния замах на пеперуда.
Кокосовото бяло в шоколад...
вкусът на цялото пътуване,
духът в спиралата на себе си...
-------
Лека нощ, Воймир! :)))

http://www.youtube.com/watch?v=01JQe00XHPI&feature=channel_page

http://www.youtube.com/watch?v=YQ3nl64r868&feature=channel_page

Добро утро!
Благодаря за клиповете!
Аз също имам топли, близки до сърцето, които често слушам, особено когато лъха студ...

http://www.youtube.com/watch?v=Ad58oDZ4i_0

http://www.youtube.com/watch?v=SwLsW9TMRbw&feature=channel

Лек ден с поезията на музиката!

Изпълнено е с впечатляващи видения и ярки цветни картини, подканя към пътешествия в непознат свят.
Благодаря! :)))

Непознатото все тъй зове... и затова е жив света до днес...
Поздрав! :)))