Затворена кутия върху скрин.

Разбира ли какво е скрила?!

Събития от кратки времена

и кубчета от мигове

в обков от щрихите на моя цвят -

от огнено на слънчевото лято

и ярко-нажеженото от мисли,

последвали молива в твоята ръка,

така умело сложил всяка точка

в началото за ъгъл,

когато се разтваря в бледата,

очаквана от тебе гама -

небесно синьо за симфония,

в клавишите на мост,

между това, което съм

и този дар, неписана поезия...

По стълбище за среща аленее огън

в рисувано присъствие от стъпки,

оставени от слизане по стъпала

и от изкачване, но не откъм 

горящата страна на светлина...

По моста, вече в синьо,

преливат първите листа

на поетичната ми роза.

Рисувам с пръстите по този цвят,

оставям своите следи червено

и парещият огън неизказаност,

до разтопена нотка на зелено -

цвят от очите ми, когато казват...

не спят и твойте мисли-будни
разплитат думите от спомени
в надеждите с души оскъдни
рисуват на мечтите корени...

Прекрасно е.

с преобладаващо ярко-нажежено..

Поздрави, Ина!:)

Забравя да си иде
през нощта деня,
седи до мен или
наметнал раменете ми
да не потръпвам
в липсата на топло,
взаимно се разглеждаме
на светлина от лампата

Благодаря и аз!

Допада ми този цвят, nadita... Не се намира често като цвят на дрехи, та затова обличам с него стихове...
Лек ден на теб! :)

Как леко жонглираш с думите и ги обличаш в цвят!Колко разкошно съчетание се получава в стиха ти на емоции и багри!
Красиво!:)

Ще ти благодаря и още нещо - ще ти призная, че обичам цветовете, четките, боите, тишината на моментите, в които се предават на платното, на картона, от които зазвучават в музика за сетивата, за въображението на словото!
Поздрав, Илианка! :)

Само ще ти благодаря и бягам...
Прекрасен цветен стих! Поздрави и хубав да е денят ти! :)

Да ти призная и аз,но най-много мириса на терпентин и смоли.За съжаление вече не ги усещам- толкова свикнах с тях!:)
Приятен ден, скъпо!:)

Привет, Тина!
Ще те достигне някъде в забързания твой ден моето пожелание за топлина и цвят! Поглеждай често към небето... винаги има някакъв, а често са неизброими... и потопиш ли се, оставиш ли се да те обвият, да проникнат, ти става топло на душата, като от докосването на желаната ръка! Усмивка! :)

Привет, мила Илианка!
Аз не рисувам често, както ти... открадвам си по мъничко от времето за нещо много малко - камъче, стъкълце или пък копче, парче картон, голямо колкото е длан. Опива ме миризмата, мисълта, че ще нанасяш цветове, под пръстите ти ще излезе нещо твое и то ще казва!
Поздрав, мила! И приятен ден! :)

Сега не мога да мисля,друг път ще ти пиша защо и усещам думите ти като емоция,багра,картина,знак и само искам да ти кажа,че усещам съвършени съчетания от звукове,срички,думи,стихове в едно неразрушимо цяло,просто красота!

За един поет, който ражда красота и розата, която заслужава да краси ревера му при среща, е поетична, емоционално цветна до небесно...
Прегръдка, приятелю! Благодаря ти! :)