Чиста,
като очите,
отразили
детската душа
отвътре,
цвят
още в пъпката си.
Изяществото
на сълза,
в блясъка,
изстрадал
съкровена мисъл
в ъгълчетата
извити в края.
Осанката
на порив
в тяло,
загатнал
в огледало
свойта сянка.
Картината
от спомените
зад гърба,
рисувана
в щастливи мигове.
Ръце,
измолили съдбата
за остатък
в този свят.
Език
в камбаната
за изповядване
на справедливост...

Чета нещо ,което особено дълбоко ме докосва.
Безкрайно топъл стих !Сдържан ,но топъл!
Възможно е и да се заблуждавам ,но го чувствам изключително близък!
Чета отново и чувството остава - ще ти пратя този коментар,защото нещо тук разпознавам ,пък каквото ще да става!:))
Прегръщам те приятелче!Илиана

Радвам се, защото точно ти усещаш в сетивата си това, което съм оставила по думите в стиха...
Благодаря ти! Своеобразен юбилей заформям... Откакто онзи ден Воймир ми обърна внимание на така нужната статистика, с достатъчната отговорност на човек се вглеждам в нея...
Обичам те и те очаквам, както казва наша обща приятелка... някога! :))) До някога, Илианка!

Непременно ще ме дочакаш -обещавам!:)

опитвам да изкажа колко е изящно и не намирам думи...
Ти си го казала и останалото се усеща с душата и думите не биха били достатъчни!
Благодаря за чувството и поздрави :)

Ще го дочакам, Илианка! А ти... ти сътворявай красота и още повече! Успехи за изложбата! И напиши кога е датата... :)))

След твоя коментар погледнах пак стиха...
Една жена струи от него,
а огледало я изпраща,
оставяйки у себе си
онези спомени,
които молят от картините,
но се оглеждат от стените
и няма място в пътя за такива...
Една жена, която вече знае,
че е тя...
Благодаря ти, tini4... че виждаш! :)

Непременно ще съобщя в блога когато всичко се уточни,но навярно отново ще има забавяне с някои друг месец!:)
Както се получи!:)
Усмихнат ден,а той ще бъде такъв повярвай!:)

Благодаря ти, мила!!! Тъкмо излизах... денят ми ще е хубав и от твоето пожелание! Прегръдка! Усмихната! :)))

Красиво отражение!!!
С обич: Фея

Благодаря ти, Феичка, не си забравила обещанието си и поглеждаш тук!
Не прилича да е "юбилей", освен кръглото на цифрата, а пък и не обичам тези случаи, но вътре в себе си исках да се изразя, да съм това, което съм в момента...

Чиста,с очите на дете
ме моли съдбата за остатък
в този свят на изобилие
на красота в усмивки,
изяществото на сълза
в щастливи мигове
когато камбаната звъни
изповядва справедливост
и даряват те приятели
с белотата на душите си....

Престоят ни върху платното,
екран за нашите проекции живот,
не винаги е само филм
от делото на режисьор,
известен с името Съдба.
Бюджетът е голям,
но се живее от остатъка,
защото филмът е измислица
и всичките усмивки следват
точно по сценарий себе си.
Ако играта е била блестяща,
при получаването та наградите
сълзата ще издава
колко е била цената
на щастливите, извън нещата мигове.
Камбаната не може да е истинска,
ако фалшиво е изляна,
ако не я е сътворил с ръцете майстор.
И затова гласът й е достоен
да извика всичките приятели...
От камбанарията й излетяха ято бели гълъби...
Благодаря на всички вас, с души приятели,
дошли да се разгледаме във равносметката!