Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
30.08.2008 12:56 -
Безсмислици, преведени по лист из криволиците на мисъл
Безпроблемно си драска ръката ми
криволици по мисъл в средата на лист,
ненадейни измислици в кръг,
изтъняват надолу към края си
до ръба на листа в няма точка.
Нагоре погледнато, вече всичко е цвят,
неразпукната пъпка прилича на облак…
на балон... на хвърчило с връвчица…
Изповядам стените на стаята,
съгрешили две по две в свои краища в ъгли,
а вратата отсреща ги гледала в упор,
и разстреляла зейнало ореола на лампата…
През решетки, клавишени звуци,
аз изслушвам смълчано пианото,
прашни сълзи, рисувани думи,
криви локви с накъсани рими… всичко,
изпълзя се, изтече с песента на косите ми
в незавършени признаци
или ключ за училище, по обичане,
из изгладени ръбове на души, от албум за хербарий на цвете...
Раета от рокля, ръцете във скута й ще свирят мелодия… на сърцето... на него е толкова тъмно,
изповядва съдбата на ъгъла,
силуетът му в гръб не прилича на мен,
влиза в снимка от двама,
събрани в балон от сърце, в рамка, бели кръгове празно,
прозрачно начало на чаша,
донякъде бяло…
докъдето била е повърхност
от течност, засищала жажда…
ненадейни измислици в кръг,
изтъняват надолу към края си
до ръба на листа в няма точка.
Нагоре погледнато, вече всичко е цвят,
неразпукната пъпка прилича на облак…
на балон... на хвърчило с връвчица…
Изповядам стените на стаята,
съгрешили две по две в свои краища в ъгли,
а вратата отсреща ги гледала в упор,
и разстреляла зейнало ореола на лампата…
През решетки, клавишени звуци,
аз изслушвам смълчано пианото,
прашни сълзи, рисувани думи,
криви локви с накъсани рими… всичко,
изпълзя се, изтече с песента на косите ми
в незавършени признаци
или ключ за училище, по обичане,
из изгладени ръбове на души, от албум за хербарий на цвете...
Раета от рокля, ръцете във скута й ще свирят мелодия… на сърцето... на него е толкова тъмно,
изповядва съдбата на ъгъла,
силуетът му в гръб не прилича на мен,
влиза в снимка от двама,
събрани в балон от сърце, в рамка, бели кръгове празно,
прозрачно начало на чаша,
донякъде бяло…
докъдето била е повърхност
от течност, засищала жажда…
Немисъл
по мисъл
невярва,
изплита се
в нишката дъх,
неправда
правдива
присяда,
пресяда
от цветност
в духа,
залагаш,
залягаш,
раздаваш,
дълбаеш,
отваряш,
не пазиш се…
вглеждаш се...
колко дълбоко
си влязъл
навътре...
изгубил си?
себе си?
чувствата?
много давал си…
непотребен си...
цитирайпо мисъл
невярва,
изплита се
в нишката дъх,
неправда
правдива
присяда,
пресяда
от цветност
в духа,
залагаш,
залягаш,
раздаваш,
дълбаеш,
отваряш,
не пазиш се…
вглеждаш се...
колко дълбоко
си влязъл
навътре...
изгубил си?
себе си?
чувствата?
много давал си…
непотребен си...
Свършиха думите…
с край…
безпощадно…
бич…
без оБично…
изведнъж
се изля
тъмнината
от нищото,
в светлината,
преля
и настана онази,
красива тъга
в тишината
на стаята,
освети се от нямане,
затрептя,
облепи ме,
разголи ме
и ме сви
до върха
на иглата от страх…
не успя да ме пръсне…
няма ме…
цитирайс край…
безпощадно…
бич…
без оБично…
изведнъж
се изля
тъмнината
от нищото,
в светлината,
преля
и настана онази,
красива тъга
в тишината
на стаята,
освети се от нямане,
затрептя,
облепи ме,
разголи ме
и ме сви
до върха
на иглата от страх…
не успя да ме пръсне…
няма ме…
"няма ме..."
нито в думите,
нито в мислите,
нито в стаята…
тишината съм,
пустата,
изкънтяла
от празното,
пирамида
без връх
и в пустинята
пясъка,
разпиляна
от вятъра
в атоми,
песъчинкови,
тежест
и бреме за всеки,
по когото
са стъпвали
мислите…
цитирайнито в думите,
нито в мислите,
нито в стаята…
тишината съм,
пустата,
изкънтяла
от празното,
пирамида
без връх
и в пустинята
пясъка,
разпиляна
от вятъра
в атоми,
песъчинкови,
тежест
и бреме за всеки,
по когото
са стъпвали
мислите…
А мислите с котешки стъпки,
промъкват се тихо в съня ми,
въртят се в кръг и отново,
на сутринта се превръщат във Смисли...
и остават завинаги в Незабравката!
цитирайпромъкват се тихо в съня ми,
въртят се в кръг и отново,
на сутринта се превръщат във Смисли...
и остават завинаги в Незабравката!
Просто няма утрини,
ако няма и сън,
ако няма...
за какво ни е
смисъла
от оставане
в името
на една Незабравка...
от хербария...
цитирайако няма и сън,
ако няма...
за какво ни е
смисъла
от оставане
в името
на една Незабравка...
от хербария...
Не, не трябва да свършват без време
неживелите още неща.
Трябва мислите друг да поеме
и брезата да пусне листа,
трябва корабът, влязъл в морето,
да достигне крайбрежни води,
да не спира в окопа шосето,
нероденото - да се роди.
Не, не трябва напразно да стенат
непокритата къща сама,
хлябът, който едва е наченат,
недошлите в ръцете писма.
Трябва залезът сам да се спусне,
трябва грозда да бъде прибран ,
недокосната още от устни
да не съхне девичата длан,
да не зеят огнищата неми
и поемите с празни листа.
О, не трябва да свършват без време
неживелите още неща!
Веселин Ханчев
цитирайнеживелите още неща.
Трябва мислите друг да поеме
и брезата да пусне листа,
трябва корабът, влязъл в морето,
да достигне крайбрежни води,
да не спира в окопа шосето,
нероденото - да се роди.
Не, не трябва напразно да стенат
непокритата къща сама,
хлябът, който едва е наченат,
недошлите в ръцете писма.
Трябва залезът сам да се спусне,
трябва грозда да бъде прибран ,
недокосната още от устни
да не съхне девичата длан,
да не зеят огнищата неми
и поемите с празни листа.
О, не трябва да свършват без време
неживелите още неща!
Веселин Ханчев
Благодаря ти, Фея! Приятелите са за това, дори за да припомнят стиховете на любимите поети! :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол