На Зуа, която ми зададе думата "урок",
а аз описах нея, човекът и приятелят, в този стих...

Урок.

За днес от вчера.

Немилостив към твойте клетки,

отхвърлил правото на вето,

без милост в търсене на правото.

Урок.

Несигурност от теб

към разговора ти

на Аз със онова отвътре.

И носенето на съвсем,

да не останеш пак без дъх.

Урок.

Поставка от уроци.

Уроци в цялата библиотека,

старателно описани

от нестандартната посока

и извървени на обратно

за среща на поредната ти грешка,

която се опитваш да избягаш

в своята посока,

но я дебнеш на завоя неочаквано.

Урок.

По неразбиране на себе си,

защото искаш още да не знаеш,

да се изгубваш,

да намираш и да даваш…

Какво ли?
Всичко и на всеки,

та да не бъде сам във обичта си

и ти във своята към всеки,

и твоята към себе си…

И все си ходим ненаучени
и все грешим и търсим
и така нядяваме се
да не бъдем
сами в обичта си!
Поздравления

Най-много се оглеждаме
къде са грешките,
а ако нямаме по пътя си от тях,
отглеждаме си ги
и дълго ги люлеем
в света си на заблуда,
а после изповядаме
пореден грях...
завършваме изписаната страница,
отгръщаме
с готовност...
за следващия си урок...
Поздрав и за теб!

Урок.
А за домашно -
да се разберем
и да избягваме
нелепите и
глупавите грешки.
И пак сълзи
накрая... Но
нека си останат
наша тайна...
Прегръдки :)

Урок.
По правене на грешки.
Не могат да се съмнат,
те грешките изгряват,
но навътре,
забиват своите лъчи
в горещото сърце,
а то започва да кърви,
греховно тежко,
с кръв пак
от наши грешки...
Усмивка първо... прегръдката след малко! *)