Повика ме с дъха си земен, прегърна ме с тревите и аромата си на пръст и на създаване. Преля у мене свое дишане и затуптях отново в сърцето й, застинало да ме очаква от есента, преминала през пролетта и лятото до днес, в началото на тази пролет с пулс. Очи затворих, а над мен морето от небе ми шепнеше, облизваше посоките на хоризонтите. Разказваше ми пътешествие, което си измисляше, за да даде утеха на корабите-облаци, които щяха да отплуват от моята фантазия и в следващата крачка време да са навярно амфори, издули тяло от усилие и издължили шии от възторг, че са измислени. А аз съм бяла 
от топлото усещане за близост, което ме поглъща в светлината, моя кръстница, изписала в мислите на клони върху дъга от счупени лъчи днес името ми – сливане.

4udesno e!!! Kraqt ti se vlq i v men!!!

Денят бе прекрасен! Почувствах го чрез себе си и после го излях, взаимна беше тази близост... :)

а ти си човекът, който всеки миг би могъл да му предава поздрави от някой друг! За него - още повече от корабите-облаци и от мен! :)

Първо поздравих деня от теб, а после и от облаците, дето бяха вчера кораби! А днес е… сякаш цялата Вселена се е вселила във небе-море, а слънцето е… царската корона, но си е едно дете, което плиска себе си из необята, захвърлило короната, обагрила водата в злато… :)