По  „Има я! Още по красива” на Cefulestiven

 

Той сътвори мен по подобие на себе си,

от перо, което се откъсна в онзи ден,

когато беше птица.

Летеше над поляните на свойта мисъл.

Възхитата от полета се рееше,

упойваше от себе си и всяка земна живост.

Аз бях едно дърво, сестра на другото,

което даде себе си, за да направят тази арфа,

с която пее вятъра по нотите от нейните коси,

докосва всяка тънка струна от душата,

разписва красотата на природата

по цветове от пролет,

наситени от звън капчуков.

Докосна ме полетът ти от перото,

безшумно свлякох дреха,

изтляха ми остатъците минало

и се събудих с образ на жена,

по кожата следи от капки утро,

и мъничък рисунък на крило.

 

И днес, когато чуя дъх на дума,

която пърха като птица,

от мен разлиства се онова перо.

Браво и на Стеф, и на теб ! :))))

sno6ti imah udovolstvieto da se nasladq na tozi stih v bloga na cefulesteven, dnes ne po-malko me opiqnqva 4eteiki go i tuk! kara te da jaduva6 za use6taneto mu!
no nai-silnoto i v dvata stiha e sa4etanieto im! nepovtorimo e ! dve polovini v edno cqlo-pone az taka gi vidqh.blagodarq za udovolstvieto!

Благодаря ти, brumbrumm! Радост е за мен, че ти харесва! :)

Удоволствието е изцяло мое! :)