И затворих очи, и полетях.

Крилата ми се дадоха в мечти от вчера,

заспалите под мислите ми

викове на страх

в сподавена любов

за недоизказаност и

за оставената празна сянка,

която дните ми разказваха,

когато нямаше да се разбирам.

Кръжах в ореоли на измислици,

светци от земно минало,

простили светотатството

на чувствата, разминали се

в бързане за някъде

в различни коловози.

От въздуха стояха кули,

обърнати наопаки,

небето беше в друго време,

разкъсваше оковите му,

за да си влезе в кулите

и да изправи  лунната пътека,

отразила мои спомени

от някога, когато празниците бяха пълни.