Пустинята :: След битката

*****
Живот в съня най-черен...
Поредна битка с онзи вихър,
който ме преследва от години,
който според предсказанията
ще ме напусне скоро.
Ще ме напусне ли или ще го изтръгна?
Ще ми помогнеш ли?
Ще ми помогнете ли всички?
Стоиш, изглеждаш си човешки,
а вътре в тебе битка,
жестока битка,
като на живот и смърт.
Две хали се бият за едното тяло.
Едната си е моята,
но другата, не знам кога е влязла,
но е ужасно, когато тръгнат
да мерят надмощието си.
Уж всичко е притихнало,
уж няма непосечени глави
и в миг... пак разкъсване,
пак страшни болки...
Започвам да се питам...
Обичам теб, душата ми го знае,
пази обичта ни във сърцето.

Ревнува ли от тебе този черен вихър?!
Не е ли битката за мястото в сърцето?!
Днес ми е леко, дишам като да съм аз.
Дори допуснах песента си пак от снощи.
Победа чувствам, подготовка за пир
устройва нещо вътре в мен!
Навън е слънчев ден,
с останали мъгливи пръски,
които му придават тайнственост,
сякаш подсказва,
че нещо си е наумило слънцето...
Ще видим, казва ми, ще видим...

Нагоре