В полетата на август

събират щъркели ята,

замислено минават

препечените стърнища,

преди с размаха на крилете

да отнесат

последните мечти за път...

Гнездата им мълчат свидливо.

Съседите врабци

се разотидоха без настроение.

Над изгорялото лице на хоризонта

небето, яхнато от жега,

едва успява да се вмести

в бързащия ден.

Изгризаната пръст на пътя

не разпознава коловозите

и се пилее по завоите

в съсухрения, от очакване за дъжд, камъш...

Останали неразпознати сенки

на орехи, превили гръб край пътя,

прескачат буци в угарта

и сякаш вече търсят есента ...

Реката мъти няколко безкрили облака

и подминава камъните от брега...

В полетата на август

вятърът се моли

на чучулигите

да изпроводят по-далече,

с бързите крачета,

останалата лепкава тъга... 

Разпознах Българските полета и усетих приближаването на есента въпреки горещините. Тъгата беше там на мястото на (моята) болка и с благодарност и нежност помислих ... нека остане, докато любовта се събуди от своята освежаваща следобедна дрямка.

Да, полетата на август... познаваш местата... Пътувах миналата седмица натам. Препечена земя и чучулиги... и опустелите гнезда на щъркели. Жега е, но есента в тях стъпва първо. А после ще разлива багри отвисоко, ще стопли до зеници погледа... И тъй - до голи клони... А после ще се радваме на първи сняг... Виж как редува Господ чудесата... Благодаря ти!

дантелените приказки, Точице!
многомногомного :)

да, и по моя път предишната седмица пустееха гнездата


Красиво си го описала!

Много е приятно да се връщаш, когато има къде... като щъркелите... и затова има пролет... и страничките на добрите приятели... Благодаря ти, EL!

Винаги се радвам като видя ятата щъркели в някоя нива и винаги се изненадвам после, когато видя гнездата, които ми бележат пътя цяло лято, че са празни... Колко бързо в нашите очи те са отгледали децата си! Не са... живеем ние в бързане и затова не стига да открием колко е спокойно всичко спрямо времето, за всички ни едно... Благодаря ти, marrta!

Удивен съм от оригиналния изказ. Например:

"Изгризаната пръст на пътя
не разпознава коловозите
и се пилее по завоите
в съсухрения, от очакване за дъжд, камъш..."

Казано по необичаен, но много точен начин. Пожелавам нови и... по-чести успехи, за да не ровя из архивите в това забързано, динамично време...

Здравейте!
Благодаря, че сте наминали при мен! Съжалявам, че изоставих блога, т.е. не влизам често тук и не откривам нови, интересни хора като Вас. Може би миналото трябва да остане в сянката на днес и да не го отварям от кутията, тъй както тази на Пандора :). Ще се опитам да намеря постоянството си някъде из гардероба :) Може би си стои под някоя жилетка или е паднало на дъното на джоба... и скоро, с някой следващ стих, ще дръпна по-широко тук завесите...