Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Постинг
17.04.2013 21:06 -
За още малко... от изминатия път на слънцето и края в залеза
Имаше няколко възможни прави за допирателни към пътя,
заради който някой би описал от него безкрайна окръжност,
а после дълго би седял под залезното слънце
да гледа как по кубетата на Невски от лъчите капе злато...
Може би имаше защо така да се помоли:
да не може да скрие ръце под ореолите, изписани за кратко,
а да се връща всеки ден към тях и да добавя всеки път по мълчалива дума
към благодарността за дадената му възможност да рисува...
От избора се плаши само времето - не може никога да различи
къде е границата между линиите на реалност
и следващата стъпка на секундите върху кръга на циферблата...
А можеше да продължи по допирателна към пътя и да протегне шепа
за благодат от кратката безкрайност на мига... от залеза на тази вечер...
заради който някой би описал от него безкрайна окръжност,
а после дълго би седял под залезното слънце
да гледа как по кубетата на Невски от лъчите капе злато...
Може би имаше защо така да се помоли:
да не може да скрие ръце под ореолите, изписани за кратко,
а да се връща всеки ден към тях и да добавя всеки път по мълчалива дума
към благодарността за дадената му възможност да рисува...
От избора се плаши само времето - не може никога да различи
къде е границата между линиите на реалност
и следващата стъпка на секундите върху кръга на циферблата...
А можеше да продължи по допирателна към пътя и да протегне шепа
за благодат от кратката безкрайност на мига... от залеза на тази вечер...
Дантелените ти думички извират от къщичката без покрив - право към горето! Радост ми е, че си тук ! :)
цитирайВсеки път, когато къщичката се отвори, се сещам за морето, за куфара, отворил шепи за всяка от душичките, отгледала шум на вълна и вик на чайка и за всички приятели, които могат да поседнат, въпреки че няма пейки и да открият в чашата с въображение от виното на лятото! Благодаря ти, EL!
цитирайсърдечен поздрав за теб..
цитирайне подозираш каква следа остави в сърцето ми, ей така, защото си несравнима поетеса и прекрасен човек. Те май двете неща си вървят винаги заедно ...
цитирайБлагодаря ти, Руми!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол