Излязох да изпратя новите си впечатления

от старата игра,

която с времето прехвърляме

от правата страна

към своята невидима допирна права...

От избора останаха онези думи,

започвани с извивката на О

пред точката на новото начало...

Измествам следващия ден от мисълта

и предпочитам да наситя този

с нюансите на топла лятна вечер

в компания на няколко пиеси за пиано...

Подробно си припомних миналата сряда,

опитах да намеря откъде

започнах да не мисля повече

за толкова пропуснатите дни,

изгубени в заблуда на очакване...

Измерих с предпочитание

да следвам малко тишина от коридора

с бездействието да следя

как избелява края на комина,

докато се прощаваше с небето на деня...

По равнината на прозореца,

застанала прозрачно да не я намеря,

брезата ми изпрати откровение -

нагласа за промяна с всеки миг търпение...

изгубени в заблуда на очакване ...
Дни-надежди, как без вас ще дишам?
Поемам глътка въздух от небето ти ...
Да ми стигне до утре, както преди,
но ти студен се отдалечаваш в мрака...
Луната и звездите съчувствено помръкват ...
Някой с несръчни пръстчета клавишите натиска.
И отново очакване, надежда и разочарование ...
Докато лъчезарното откровение дойде -
нагласа за промяна с всеки миг търпение.

Когато с полъха на тези мигове
брезата ми довя търпение,
открих уюта да съм аз,
в дома със своята душа
и волността да ме прескача като граница...
Очакването е една безкрайна недоволност
от състоянието ни,
което имаме желание да променим,
но като не разчитаме на себе си
и често го замесваме с надеждата,
че някой може да открие
в мисълта ни себе си...
Ако по-често се подреждаме,
разплитаме обърканите свои ходове,
не се налага да споделяме
съдбата си с разочарование...

обич
омраза
очакване
очарование
ооооооо...

острота
отбягване
откриване
отвореност
осмисляне
отплата
ооооооо...

Допадна ми. Ооооткровено за носталгията.