Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Постинг
17.09.2009 07:10 -
Кристалната решетка от въпроси
Върнах ли се?...
Отиваме си
и се връщаме...
А може би
не сме си тръгвали?
А липсата отнякъде...
тя значи ли,
че нас ни няма?...
Забравяме доброто,
защото често
сме си безразлични
какво запомняме,
какво оставят в нас
приетите души...
Загърбваме посоките,
в които сме вървели...
докато сме търсели...
Какво?
Успехи след завоите?
Ръцете си,
забравили да галят?
Думите, пресечени
с неудовлетворението
от себе си
и с правото си
да живеят теб?...
И рамото,
върху което
някога сме плакали,
днес в струпеи от рани
(кой беше казвал,
че отрежат ли
ръка, крило,
усещането,
че са с теб остава?)
на бузата ти не приляга,
защото ще остави
болка за следа?...
Е, аз се върнах...
У дома?
Където и да е...
където съм добре...
Като оставих там това:
Когато изгубиш светлината
и лепкавата длан на мрак
ти скрие взора,
в изповедалнята на словото
прекрачваш…
А тя е винаги на мястото си...
стара гара,
непригоден,
без релси коловоз,
приел последно
свой локомотив,
от който може нищо да не става,
но изповядаш ли му се,
добива сила, вяра,
възпроизвежда твоите мечти
с пресипналия глас
от спомена за пара...
Отиваме си
и се връщаме...
А може би
не сме си тръгвали?
А липсата отнякъде...
тя значи ли,
че нас ни няма?...
Забравяме доброто,
защото често
сме си безразлични
какво запомняме,
какво оставят в нас
приетите души...
Загърбваме посоките,
в които сме вървели...
докато сме търсели...
Какво?
Успехи след завоите?
Ръцете си,
забравили да галят?
Думите, пресечени
с неудовлетворението
от себе си
и с правото си
да живеят теб?...
И рамото,
върху което
някога сме плакали,
днес в струпеи от рани
(кой беше казвал,
че отрежат ли
ръка, крило,
усещането,
че са с теб остава?)
на бузата ти не приляга,
защото ще остави
болка за следа?...
Е, аз се върнах...
У дома?
Където и да е...
където съм добре...
Като оставих там това:
Когато изгубиш светлината
и лепкавата длан на мрак
ти скрие взора,
в изповедалнята на словото
прекрачваш…
А тя е винаги на мястото си...
стара гара,
непригоден,
без релси коловоз,
приел последно
свой локомотив,
от който може нищо да не става,
но изповядаш ли му се,
добива сила, вяра,
възпроизвежда твоите мечти
с пресипналия глас
от спомена за пара...
отключват ''светове''....
цитирай... рисуват... рисунките в нас оживяват... и стават... СВЕТОусещане..
цитирай
3.
elpidaa -
цветовете говорят при теб, inam...
18.09.2009 07:59
18.09.2009 07:59
цветовете говорят при теб, inamay!
поздрав!
цитирайпоздрав!
"цветовете говорят при теб..."
... когато на душата ми е тъмно...
(нощта палитра ще отвори,
ще потопи очите и като с четка,
боичка с тях ще загребе,
и ще запълни празните ъгли
на паяжината с дантеления цвят,
душите от света да скрие,
цветя от този цвят да сътворят)
Благодаря за посещението, elpidaa!
Поздрави!
цитирай... когато на душата ми е тъмно...
(нощта палитра ще отвори,
ще потопи очите и като с четка,
боичка с тях ще загребе,
и ще запълни празните ъгли
на паяжината с дантеления цвят,
душите от света да скрие,
цветя от този цвят да сътворят)
Благодаря за посещението, elpidaa!
Поздрави!
Страх в неизвестното зъзне
Като в къса февруарска нощ
Отчаяние вехне тихо във ваза
Като забравена розова пъпка
Надежда загребах със шепа
Като чиста вода да отпия
А любов преля и изтече от тях
Като че ли никога не я е имало
цитирайКато в къса февруарска нощ
Отчаяние вехне тихо във ваза
Като забравена розова пъпка
Надежда загребах със шепа
Като чиста вода да отпия
А любов преля и изтече от тях
Като че ли никога не я е имало
По дланите
прелялата любов
остави отпечатъци.
Изтри оставените линии
от начертаната съдба.
Оттук нататък
дори животът ми се промени -
ще трябва да сменя
и личната си карта...
:)
цитирайпрелялата любов
остави отпечатъци.
Изтри оставените линии
от начертаната съдба.
Оттук нататък
дори животът ми се промени -
ще трябва да сменя
и личната си карта...
:)
Миражи зелено треперят
Мараня ги мами, обещава
Но времето изсипва сол...
И рана болно зейва отново
Безвремието е по-милостиво
цитирайМараня ги мами, обещава
Но времето изсипва сол...
И рана болно зейва отново
Безвремието е по-милостиво
"Но времето изсипва сол..."
В кристалите побира
безвремието,
милостивото,
побрало в себе си
и тишината,
с която
ме гледа луната,
и трептящото небе
над мълчаливата пустиня
нощем...
Къде останаха
въпросите?!
Не изградиха ли
решетките
в кристалите?!...
цитирайВ кристалите побира
безвремието,
милостивото,
побрало в себе си
и тишината,
с която
ме гледа луната,
и трептящото небе
над мълчаливата пустиня
нощем...
Къде останаха
въпросите?!
Не изградиха ли
решетките
в кристалите?!...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол