Развиделяло.
А аз била съм
пленница в свой сън.
Дъжд ме приспа,
от нощни думи
и ми присъни...
Вървя през обичта на лято
и светлина отвсякъде струи,
и разговаря с птиците,
и гали по коси тревиците,
преплита пръсти с розов храст
откъсва дъх от първата му пъпка
и си закичва с него устните,
за да целуне мъх,
в крилцата на пчелиците
завързва цветове за мед...
Звънливо вятърът подкарва
от източна поема стих...
за флейта, цвят от лотос,
четка и омагьосан сън 
над жадно за лъчите езеро.
Движения в тръстиков шум,
загребалите утрото криле,
отключен миг за полет
и двойка бели жерави
в звук нежност,
докоснала едва
с откъснати пера
изреклите вълни:
„Съм... съмва...
аз съм...
съмваНЕ... съм... "
Утро е... СаМо...

Добре е това!
Поздрав!

Опитвам се и аз да се развиделя...
Поздрав и за теб!

Мелодия...
Поздрави :)

Благодаря... на тишината в теб!
Лека вечер! :)

Съм и
Не съм
Но от мисълта тръгва всичко.
Бъди, Ина, бъди себе си!

Поздрави :)

И съм,
когато не съм,
а искам да съм,
но съм,
както съм...
разСЪМва,
за да съм...

СЪМна.
По облаците
са накацали цветя,
а слънцето
рисува в тях
душата си.
Нагоре е широко,
отворено е
всеки ден
за СЪМване...
Дааа...

Какво да ти кажа!Думите са излишни.Просто искам да ти кажа,че усетих присъствието на живота тук в тази поезия и в тебе,защото си обвързала картините от съня с живота,с един напълно реален пейзаж,който в същото време изразява и емоционално състояние.А на теб като че ли не ти се исдка да излизаш от съня.Много обичам образите на съня и бляна...

Привет, Мите! И аз ще кажа като много други... не знам в съня си ли сме по-истински или в реалността... кое какво е за душата ни...