... и чакам светлината в утрото,

за да си изгоря съмненията

върху едни колони

от архитектура на мълчание...

Под покрива на твоята ръка с косите си ще вляза... да ме посипеш с думи от писма на нашите прехвърляни мълчания, които времето запомни в крилете си за слизане - у теб едното, а у мене другото, за да си имаме съдба... от две полукълба на пясъчен часовник, между прозрачната им рамка, обреченост да не премине моста в отворите за две ръце, които казват: няма път, когато легнал е часовника... Небето пак е нощ, затворен кръг, изпълнен от чертежите на непресечените пътища от пожелания, изречени след падащи звезди... Ще ми напишеш ли по новолуние дочутия си стих?!... Аз бях... Все още съм си там, в извивката на тъмната страна на тази лунна стълба, под гънките мълчание на изоставената пелерина...

 

тъжно, тъмно там

И с раждането ни добрата фея
оставила е в люлката крило,
за всеки... за да се търсим
и намерили се да летим...
А иначе в живота ни крилото...
ми, просто е една съдба,
за да напомня...
Добър вечер, Марта!

Привет,Инче! Аз всяка нощ ти пиша по мечта,в която диша на приятел ежедневие и моята мисъл към него!Все си мисля,че преплетени така ще се докоснат и ще си дадат това,от което най им е нужно в мига!:)

Здравей, Луничке!
Изпращай моите мечти, които си дочула и записала... По вятъра ги пращай, в бутилка за писма, по някоя от будните звезди... да си ги мисля и да ме водят за ръка с подкрепата на твоята! :)

... едно крило,
а друго нека е луната тази нощ -
сега замахваме...
и
фррррррррррррррррр ;)))

Прекрасно е,дълбоко,те,думите,говорят,казват всичко,те са знаците на съдбата,обречеността,чувствата,пожеланията и ти си там в тях!!!

Луната оживя,
от облаче отскубна
две пера,
в замаха
на другото крило усети
от свойта светлина
и в звук
от "фррррррр"
запя съдбата ми летежно...
Красиво е отгоре, Марта,
градът живее нощно,
приготвя
в разговори сън...
Оставям я,
на празното й място,
стопи от ъглчето й южняка
и ей я, горе вече,
залепнала е, светна, чака...
На теб благодаря
и за подсказката ти,
и за полета! :)))

Там съм, приятелю, в съдбата си да чувствам и да се нося на вълна от думите, които могат да се изплетат от чувствата, които нося... докато търся другото крило...

Прехвърляни мълчания
Разказаха причините ти
Не казали нищо за моите
Повярвали в съмненията.

Пътищата от пожелания
Събудиха мечтите ми и
Пясъчен часовник обърна
Намерението за нещо ново

Съдбата пясъчно се стече
Усмихна се стъклено ехо
Вятър с грешки на минало
Задуха неизвестните бъдни.

Често прочетените стари стихове
събуждат с мислите си моите.
И тръгвам им по нишката,
за да разгледам този филм.
Следи от незапочвало
белеят в тях, тъй както
в изоставени дворове кости.
Съдбата на едната половина,
в съборен пясъчен часовник
(значително по-пълна)
застинало все още си протяга
песъчинките от мило минало…
Ответността,
аристократска привилегия,
отдавна спи в его незаспивало.
Днес вятърът затопля дрешки.
Ако прострем и себе си,
ще стопли наш`те грешки.
И ще започнем да се пишем
в нови мисли… Изглежда просто...
Дали да не опитаме?! :)))
Лека нощ, мила Руми!

До тогава, когато..
http://www.youtube.com/watch?v=z9OGfBGOCpk

Изключително въздействащо!

Привет и днес от моя ден!
Зареян , нейде устремен,
подтичва си край мен деня,
а ми се иска да го спра...
да сложа мислите в покой
да не притиска със въпросите безброй...
но ниже се нанякъде деня
и влачи ме по своята следа.

Добър вечер... вече!
Не винаги можем да се преселим на плоскостта, върху която е другия и да си повървим, да поседим и помълчим или да се усетим отдалече колко си липсваме...
Хубава вечер ти желая, мила Руми!

Сърдечно благодаря!

Здравей, Жени!
И моят ден се случи тъй зареян,
вървях, но в повечето часове
отсъстващо ме нямаше...
Из вятъра си гонех мислите.
Захвърли ги по клоните,
но стъмни и не си ги виждам...
Южнякът е виновен,
защото ги повика пролетно.
Дали не им нашепваше любовно,
че са птици и тъй ги окрили?!...
Дано не мръзнат много тази нощ,
дано да сипне тя от златните звезди
да си говорят, да дочакат утре...

отгоре
и светло е

Никога няма да съжаля,
че съм човек, с ръце,
а не с криле, като на птица...
защото слушам своята душа,
затварям си очите и летя...
Eдинствено така се вижда
тази красота в хармония
от съзидателност и нощ,
от нишковидния рисунък
по върха на въздуха,
оставен от целувката на вятъра
и сгушилите сенките си хора...
"Красиво е отгоре, светло е"...
природата преляла е от щастие...
Лека нощ, Марта! :)

Следи от незапочвало...
И спомени от бъдеще...
Абсурдни ли са мигове?
Проекции на паралели?

С вековете идваш при мен...

Защо вярват на очите си?
Несъвършени телескопи...
Вятър на промяна минава
Оставя той поглед за „там”

Любов, какво си искам да знам...

Пластове се разместват
Хора треперят от страх
Непознати луни изгряват
Живота те продължават

Остани „за винаги”, моля те...

В борба ли се утвърждава
Или в съединение с други?
Всеки сам в тялото земно
Но в единство сме духовно!

Живот ли си или живота е любов?

мисли-пясъчен часовник..
изтича струйка ден...
обръщаме го...
започва новият..
и в него мислите-пясъчен часовник.

Прегръдна и в днешен ден!

Животът - път,
постлан със камъни,
отглеждани
в дома на миди
(всяка ден),
за възрасти -
любов по приказки
за сам читател,
преписал го
върху корицата,
за времето,
когато ще затвори
в белите й страници
от бъдещето
на изрисувана любов,
с открехната врата,
в която вятърът да влезе
и сложи рамка
от вечерница,
която да запали свещ
и в силует да съблече
от себе си
безлунна нощ,
а на зората
да остави спомен
от просеката
на луните тъмни,
с които е осеян залеза,
смълчано притъмнял
край хоризонта,
изпратил вик
да се отправи
в посоката
на онзи бряг,
наречен вечност,
от изрисуваните
със любов
дни-камъчета
свой живот…

Намират се минути още,
бодливи песъчинки днес,
приели формата на вечер.
Денят съмнение отправи
по правата в диагонал
към центъра на циферблат
и срича текста на последния
останал буден час...
След сливането на стрелките
от първата си глътка утре
ще заявят до точност извървяване
на всеки кръгъл час...
След близостта на денонощие
ще се постави папката
за равносметката на ден
от този незатворен кръг
в спиралата живот...

Лека нощ, bizcocho!