Отиват си последни дните,

годината се свършва

и с осъзнаването на отминалост,

изписана в откъснатите листи

календарна наобратност,

затваря стъпките си в кръг.

И стойността е повече,

но е без смисъл... днес…

Останалите й отрязъци

са измерения за съпротивата,

която вече сме забравили,

защото е свалената игра от сцена.

Прожекторите са очите й

и навиците да следят възможности,

а пръстите - да нямат спомен

за ръце, докосвали се

с глухите въздишки

на отпуснатите рамене…

Изписаните стихове

са в паметта на изгорели свещи.

Камината е изповед,

отворената рана на тъга…

Не се завършва с безпогрешност,

ако слухът не възприема

музиката за вълшебност…

Завършакът на нещо винаги ми навява тъга, точно както ме обнадеждава новото начало!

Много ми хареса този мелодичен стих, с лойто изпращаш годината! Поздрави от мен :)
С обич, Тина

Годината е кръг и ние все вървим, вървим, оставяме след себе си от стъпките на календара, докато остане само листът, който е последен и натъжава. Повдигаме му крайчето... и оооо!!! Какво? Ахааа, начало :) И тъй ще почнем пак...
Поздрав, мила Тина! От мен една тъй обична прегръдка! :)))

"Да има повече приятни изненади... за всички нас и нашите любими близки! :)))"

Да има, мила deva! Най-искрено ти го желая!
Весели празници!

Точно,въртим се в кръга на отминаващото време и това е вечността на времето,не наша,защото ако бяхме вечни,нямаше да ни вълнува отминаването на годините.Защо не се съпротивляваме ли?Какво можем да направим,бунтът ни е безполезен пред измеренията на времето.Дори и спомените избледняват,права си,но написаното остава,ако ще и да е в памет.Там са съкровените изповеди.Тя,камината е винаги интимност и страхотно преживяване и ако в думите грешим,то музиката е безпогрешна.В това е нейната вълшебност!!!Много настроение и усмивки през Новогодишната нощ и след това!!!

И всеки кръг начало е на новата година,
на времето от вечността, което носи нас,
прашинките, които бавно изтъняват в памет
до изгорялото написано, за да го имаме,
когато ще сме част от пръст или сърце на облак.
В нощта на предаване – последни ноти от минути
в гонг на първи удари от началото на час,
с очи ще кажем нашите желания,
без да сгрешим с изричане на думи
и ще оставим да звучи мелодията между нас!
Ще вдигна наздравицата си за теб, приятелю,
в дванадесетия нощен час на новото начало!!!

Топли усмивки да са мислите ти тази нощ! Във весел смях да се излива цялата ти същност!
Привети за теб и Яна,милувка за зверчето!:))))
/полуанонимно,но не мога да си влезна в блога,а не ми се искаше да не ти се обадя/

Благодаря ти, Луничке!
Нека и за теб тази нощ бъде весела! :))))
Децата са в Банско и тази нощ ще са на работа... ще пеят, ще правят празника! Ние ще сме си с Шошко... И той благодари за подарената милувка... с прозявка :))))
Прегръщам те топло! С много обич, Ина.

За да постави новото начало.
И всичко пак ще се повтаря.
Сега за нас!!!
Весела новогодишна нощ!!

И новото ще влезе шумно,
с фойерверки,
с шампанско,
с много смях,
радост, музика...
повтаряме началото...
но цифрата е друга...
Щастливо да ти е, tota! :)

Да бъде три пъти по-щастлива от миналата и дано ди донесе безброй красиви мигове. Много здраве и късмет ти желая!

Радост си ми, мило Бръмбръмче!
Това, което се нарича ново, защото сега започва и сме го нарекли Новата година, да ти върви наравно с теб и да ти носи ползотворност, най-вече... И да си здрава! Да продължаваш да си все такава... луда... Така ли се наричаше тук всичко, що е под черта различност?! :))))) Благодаря за всеки път, когато си ми гостенка! Веселост! :))))))))))))))

за отминалата година, тя си тръгваше толкова красиво, с такъв великолепен залез, с такова искрящо и меко небе...никак не ми се пускаше
струва ми се, че ще става все по-трудно това изпращане с годините
но в крайна сметка времето не се дели, не спира, ние сме си избрали да го измерваме така - затова да сме здрави, щастливи и усмихнати, винаги себе си, поне пътуващи към себе си и то да е в нас!

И ти си го видяла... залеза. Аз даже си го споделих с двама приятели. Приличаше ми точно на изпращане на старата година, Марта... За да не ми е тъжно, си спретнах една, в моето въображение, небесна процесия... Огромен облак, на който лявата страна, сърцето, беше слънцето, а той си носеше, както годината, отминалите дни, натежали от изпълване и сиво цветни, омесили си цветовете и накрая тъй еднакви. Небето беше срязано като с нож, границата, която отделяше годината в последния ден, в последните му часове от новата, която бе като отрязък от мираж нататък, накъдето се завършва винаги. Аз казвам за това явление, защото и друг път съм го виждала, че сякаш ангели с големи ножици вървят отпред и подравняват времето, за да е равно, точно, правилното... От тази права облачна линия започваше синьото, чистото, свободното от дни небе, новата година, която още е толкова празна и неясна и розво-лилава от очакване, защото нашите очаквания винаги са в този цвят... и мъгливо мамеше, както мами хоризонт...
При раздялата този, който изпраща винаги е по-тъжен. Годината, сега пътува в капсула под номер "2008" някъде из безкрайната Вселена. Останахме ние, на перона. Нали казваме, че сме във времето и то е в нас. Значи част от онова, което си отиде там, си пазим в библиотеката на някоя наша клетка. Да се усмихнем, значи :)
Честита 2009-та, Марта!

2008 ..свърши тя,
да е новата за теб с крила!:)
Приятелството тя да ни крепи,
наздраве с чаша джин
и много мисли към тебе добри!!!:))))))))

За много години, Женя! :)))
Да е честита и добра,
добре ще е да е с крила...
Но ако тя не носи,
ще майсторим...
Икар все още помним...
Аз мисля, че по-важно е
все да желаем да летим!
А моето наздраве, приятелко,
е с чаша вино!!! :)))

:))))))))за питиетата нито ще се караме,нито ще си пречим:)))))))))

... ще си ги пием :)))
Усмихнато наздраве!

Честита Новата 2009 Година!
Здравей, приятелко добра!:) Да има ново и пълно при теб! Да подлеждаш небето с усмивка! Да е обич, да е светло и ти да си благословена!
Прегръщам те и много те обичам... :)
Тина

Честита, Тина!
Първо здравей за новата година!
Усмихвам се и не защото в този миг поглеждам към небето и то отново е приказно от представлението на залеза... а пожелавам твоите дни да са богати на емоции, защото тъй се пълним! Приемай всичко с мъдростта, която ти остави изминалата година и срещите с всички тези, които си изпращала!
Прегръщам те и аз! С много обич, Ина.

Гонеща вятъра, на теб аз пожелавам сила на духа и повече от тази обич, дето сгрява! И слънце в твоите очи, от слънцето на всичките такива, детски! И да си здрава! :)))

... От тази права облачна линия започваше синьото, чистото, свободното от дни небе, новата година, която още е толкова празна и неясна и розво-лилава от очакване, защото нашите очаквания винаги са в този цвят... и мъгливо мамеше, както мами хоризонт...

Това нарекох "прегръдка", земята беше като обгърната с мантия от облаци, сякаш самата тя се прощаваше със старата година и така ме впечатли тази гледка на изток, с чисто-синьото небе над ръба на тази "прегръдка" с висока яка, че го снимах с камерата, не знам дали ще се вижда добре обаче - на смрачаване беше

Честита да е, с усмивка закичена!

И аз го снимах... но синьото небе при мен оставаше на запад... това виждах от прозореца, не съм излизала навън за повече...
От всичко, което най-обичам, когато няма да ме има, когато няма да мога да виждам с тези очи, ще ми липсва небето, каквото е, когато и да погледна към него... Вечност в образи, каквито може само то да сътворява, неповторимост в меланхолия, в размисъл или в яростта на буря... дори сега с люлката на новата луна, която ярко жълто гледа...
Усмивка ти изпращам, изникнала от тази, на луната!

Как така по план се раждат
те винаги на първи януари
и умират точно в 24 часа в
деня последен на декември?
От къде идват и накъде отиват?
„Хаосът” ни плаши и бягаме...

Не са живи годините и не са
нови, нито стари, а илюзии са!
Магьосникът време ги прави,
както часовници и календари,
за да ни контролира и плаши.
Не, не вярвам аз на времето!

Годините идват и си отиват
в календара и в огледалото.
Много ли са, малко ли са те...
броят се дните не по месеци,
а по пламъците в сърца и в очи,
по сълзите и усмивките в тях.

Ако годините са без числа
кой ще ги види, че вървят?
Ще можем ли да определяме
как в стъклените сфери
пясъкът струи,
отмерва разделено минало,
което бързо се затрупва
от минути прах,
а после, съживено от обратното,
отмерва точно времето?!
Ако годините са без числа,
ще сме измислили
по огледалото си знаците,
които да бележат раждането,
детството и преминаването ни
до старостта.
Годините ще спускат
по лицата ни косите от бръчки,
ще гледаме сезоните
по ирисите си и ще броим
по ударите на сърцето
крачките на нощи, дни…
Ако годините са без числа…
Годините са в нас,
с тях си се раждаме,
в количеството на кръвта,
която да ни стигне
да не забравим да обичаме до края,
когато и прашинките
на пясъка ще са се свършили
от преброяване на клетките
и непрекъснато отмерване
на ударите на сърцето
през тялото на пясъчен часовник.

статистиката има нужда от конкретните числа по дати и минути и целия ни живот е по удобно разграфен с контролни цели. Но ако живее племе в джунглата и няма календар, ще измрът ли хората без часовници и без инфорция за коя година е. Ще се промени ли живота, ако им кажеш, че е 1800 или 2300 година? В такъв смисъл годините са илюзии, измислици, необективно съществуващи нито в телата и кръвта ни, нито някъде в природата на Земята или космоса. Анатомията и физиологията на човешкото тяло са чудно устроени да се самозареждат и самолекуват и при определени условия могат да съществуват двойно и тройно повече, от приетото за нормално. Т.е. времето е относително (спомни си теорията на Айнщайн за изкривяването на времето и възможността едновременно да съществуват минало, настояще и бъдеще...от там пътуване във времето...в смисъл нищо не изчезва, а само се трансформира). Знам, че е трудно да се разбере и приеме. Затова дори след смъртта си Айнщайн още не е разбран от всички (консервативните мозъци отказват да бъдат разобличени). То е като да гледаш вълните от брега или от сърфборда и да летиш на гребена им.... трудно е да се обясни с няколко думи... Я, чуй този световно известен учен:
http://www.youtube.com/watch?v=Y9KT4M7kiSw&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=12BhS22ZySA&feature=related

С риск да не се съглася, ще отговоря...
Наистина не става и въпрос тук за удобството...
Статистиката е конкретика на други ...
Уважавам я, но не познавам същността й,
формулите й... Аз съм си филолог...
от много старите, които уважават...
(не си кривя душата)...
уважават просто словото...
Трудно се спраявям с науката...
Обичам я, но тя би могла да ме задоволи,
ако понятията й могат да се разпрострат
върху това, което аз познавам... за сега...
(не се отказвам да се уча,
дори късметът ми такъв се случи).
Често ми се случва да не ме разбират.
Знам, че не се обосновавам точно,
но знам, че имам право да изкажа
своето си мнение...
Не съм в противовес с Айнщайн
(опазил мене Бог от ерес за подобно!).
До думите, които знам,
превеждам само тези,
що могат да ми потвърдят
в представите възможности,
които мога аз да разбера...
на този си етап, колкото и да е примитивен.
Искрено съжалявам, че не успявам
да се включа в спорове, които имат
повече налични, хорски размисли,
но имам да се уча...
Обичам времето, обичам себе си.
Не знам какво да изрека, освен това,
че тъй аз мога да се защитя...

най-вълшебни стихове умееш да редиш, това е дар и с право горда си с него, но не ме разбра. Не те нападам, че да се защитаваш. Как щяло теб да искам да наскърбя. Точно обратното: искам да повдигна завесата...друг свят да видиш, защото те обичам. Ти си ми мила такава тиха, затаена, залутана, замечтана, объркана и тъжна. Искам да си щастлива, Калина. Само погледни, опитай с новите очи, с моя помощ....Уфф, пак се изживявам като помощник....нещо ме подбужда непрекъснато да дърпам воалите на другите (повечето розови), а твоя е тъмно син, нали?....звезди, нощни небеса, пустини...катеричка мила, само не ми се сърди, от любов го правя и от любов мога и да не го правя. Ти само да си щастлива!

Мила Руми, аз само исках, казах го по моя си начин, че съм с много по-назад дори и от очакването ми да съм сред другите. С възможностите си, с които разполагам към сега, съм дотук. Приемам, че очите са устроени да виждат през едни такива подредени към света отвори… но плочката отпред, която ги покрива, ще падне след определено знание, тогава ще се открие тази част от свят, която е била до този миг позната, но за другите. Аз постоянно си отварям плочки… Попаднало в тази видимост, но все още непозната, окото се страхува, поглежда плахо иззад завесата, която носи, за да си остава сам-самичко, когато му е нужно… И изведнъж, свалил повече от тези плочки, се оказва, че завесата е облеклото ни и… о! с това познават ни околните… С такива дрехи, тъмно-сини, замечтано-звездни как се върви насред площада денем?!... Уфф :) Трудно... Чувстваш се като излязъл от сън, като попаднал на парти за ознаменуване на юбилей… сред фраковете на останалите, ти си с нощните си дрехи… Не ти се сърдя, Руми… Бавно вървя, обичам да осмислям видяното и то да ми говори, тъй както и природата го прави…