Не смятам себе си за популярна, но знам какво е миг, в частта на който може да си иде дъхът живот. 
За "Българската Коледа" - 1117
http://zabavnata.blog.bg/viewpost.php?id=270843


Нощно око на небе.
Маслинено узряло.

С очите си на Орион

ни гледа.
С ръце от лунна сянка

опипва къщите,

прозорците настройва

в светлини клавишени

и къса първите акорди:

събира хора,

разделя нечии съдби,

обречено мълчи

най в края си на свят

в очи на някой сам

и замечтано ням

за свое там...
на светлина в клавиш.

orion..lubimoto mi sazvezdie

И моето... Лек ден! :)

seriozno li mi govori6 ili se bazika6

Аз съм сериозен човек, "анонимен". И никога не съм си позволявала да се бъзикам с някого... не го умея, затова... и не само.

Колко много асоциации,видения,представи може да породи един вперен в небето поглед за миг,защото аз това нощно око на небе го приемам като човешки поглед всъщност нагоре,а може би караме с нашия поглед самото око на небето да обърне поглед към себе си,защото тук е и астрологичният мотив/събира хора,разделя съдби/.Той всъщност погледът е двупосочен...

Небето, както казваме, а всъщност всичкото, в което сме, единствено око, свидетел на случващото се... Обичам да го гледам, да срещам мигащите му очи в съзвездия. Тъй се намирам като много малка, за да знам, че нищо в този свят не е голямо и тъй се чувствам от значение, защото съм от него част. Животът... и следствие от нечие присъствие, и липсата му, все правят да го имаме такъв... живот... поздрав, мила deva! :)

Вече подкрепих, дано помогнем!
Дано...

Винаги очакваш да срещнеш две очи, които гледат теб, когато разговаряш. Небето дава същата възможност, но можеш да си с всичките звезди, като поглеждаш ту едни очи, ту други, от съзвездия... погледите на Вселената към нас... и да, на нея към себе си, защото сме онази част, където може да поглежда тя, в очите ни, да се намира... И, знаеш ли, Мите, когато се вглеждам в небето, намирам по своята мисъл на хиляди километри оттук някой друг, който в този момент гледа същите очи на звезди... значи можем да се видим и да си разговаряме... очи в очи...

Когато знаеш, че времето, в което като другите ще дишаш е определен отрязък, очакваш, смирено, мъдро, кротко, живееш многото, което искаш кратко. Ако можем да помогнем, без да философстваме напразно, да дадем по миг надежда.
Благодаря, Виши, че даваш своята подкрепа също!

Поздрави за това!!!!

Очите на сам
не са тъжни
с чисти сълзи
може от радост

Очите на сам
често искрят
нов стих пишат
трепетно мигат

Очите на сам
мълчаливи са
в тишината си
покоя намират

Очите на сам
виждат ясно
в тъмното днес
целувка в утрето.

Всеки сам си избира потребността къде да даде...

Очите на сам са звезди,
изгубени от цялата Вселена,
в душата му са
и затова е някой.
Очите на сам са поглед,
направление
към правата на смисъл,
и нуждата
да си разбран.
Очите на сам са деца,
бяла изповед,
скрита в шал от прозрачност
в прозорец на дом
и отправност
на зов за потребност
в целувката утре…