Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
16.12.2008 22:58 -
Пътуване в метафори
Душата й запалиха.
Небето се позна
по пламъците свобода –
гореше в синьо.
Ръкавите на бледата й риза
отчаяно му махаха за помощ.
Дърветата откъсваха листа
и бягаха, крещейки
с птичи гласове
да се вплетат с горещи цветове
на вятърните мелници
в крилете пеперудени.
От облаците бързаха
на капки нишките
и се завързваха
в изсъхнали треви,
объркано изплакваха
от закъснялата си помощ
по голите полукълба
на скална долина...
Мощта се луташе безпомощно,
в нозете на пожарите сглобяваше
от думи стълби
и от разбити лодки
по парче дъга
за циферблат на ново време.
Луната свършващо запомняше
за следващата фаза новолуние.
Балони с въздух от въздишки
догонваха миражен кораб
с единствена реалност...
въжетата – осуканите мисли
на изгорялата душа.
Тъжно е!
Никога не бих могла по то3и начин да и3кажа мисли,но твоите поглъщам!
Ставаш все по добра в писането и не всякога те достигам в четене:))))))))
Лунен лъч към домът ти от очите ми!:)
цитирайНикога не бих могла по то3и начин да и3кажа мисли,но твоите поглъщам!
Ставаш все по добра в писането и не всякога те достигам в четене:))))))))
Лунен лъч към домът ти от очите ми!:)
Не тъгувай, bizcocho! Не винаги, това, което стига до очите ни е истина, макар да ни изглежда точно тя да е! Не вярвай само на едните сетива! Щом можеш да преглъщаш тези думи, значи не носят същото, каквото са доставили очите ти, Луничке! Благодаря ти за лъча! Мен ще познаеш утре... по първия, прескочил ти перваза... слънчев! Поздрав! :)
цитирайГлавозамайващо пътуване!
Приятен ден!
:)))
цитирайПриятен ден!
:)))
Устройвам си понякога освобождаването на фантазията да е в пътуване. И си обличам думи, за да я настигна. А после толкова ме грабва този неин свят, че за да се завърна, трябва да оставя част от този, нашия... нямам много, събличам се...
Приятен ден! Благодаря ти!!!
:)))
цитирайПриятен ден! Благодаря ти!!!
:)))
Какво ли е да мислиш в рими,
и мислите си в тях да подредиш?
Какво ли е подвластна да им станеш
и чувствата си в тях да уловиш?
Не зная, не ми е дадено от Бога,
но радвам се, че ти го можеш!
цитирайи мислите си в тях да подредиш?
Какво ли е подвластна да им станеш
и чувствата си в тях да уловиш?
Не зная, не ми е дадено от Бога,
но радвам се, че ти го можеш!
E... просълзи ме...
Не е лесно да живееш в свободата,
давана от словото за стихове, krotalka,
тъй както пленник на самотна кула си.
Душата ти игла е и всяка капка чувства
стича вътре в убоденото от върха й твое тяло...
Но радост е, щом разбереш, че радваш...
Благодаря, krotalka!
цитирайНе е лесно да живееш в свободата,
давана от словото за стихове, krotalka,
тъй както пленник на самотна кула си.
Душата ти игла е и всяка капка чувства
стича вътре в убоденото от върха й твое тяло...
Но радост е, щом разбереш, че радваш...
Благодаря, krotalka!
покрай вас и аз взех на стари години да римувам, ще стана за смях на кокошките....
цитирайКокошките са всички същества, krotalka,
които още не познават що е то поезия.
Но, уверявам те, че всякоя такава твар,
веднъж усетила на римата от силата,
завинаги й става фен и почва да поглежда
не под вежда на поетите годините,
отваря си очите, за да вижда по-добре!
------
Лек ден на теб, момиче! :)
цитирайкоито още не познават що е то поезия.
Но, уверявам те, че всякоя такава твар,
веднъж усетила на римата от силата,
завинаги й става фен и почва да поглежда
не под вежда на поетите годините,
отваря си очите, за да вижда по-добре!
------
Лек ден на теб, момиче! :)
Покрито с прашинки от нежност
прикрито в страха от доверие,
на две е разделено предстоящото,
заключено в мрежа на старо поверие...
Отдавна, в спряло време грееше усмивка,
безсилна от умереност сега.
Протегна тялото да се съедини с ръка,
отново не успя и се разпадна...
Но нечий вятър го загърна
и със въздишка щедро облаците разпиля.
Така по - ясно се промуши слънцето.
Съедини се тялото с душата свита,
опита се да се усмихне и успя...
А вятърът дори не я попита
още ли на две е разделена и ще успее ли
прашинки нежност с радост да приеме...
Поздрави, Ина! :)
цитирайприкрито в страха от доверие,
на две е разделено предстоящото,
заключено в мрежа на старо поверие...
Отдавна, в спряло време грееше усмивка,
безсилна от умереност сега.
Протегна тялото да се съедини с ръка,
отново не успя и се разпадна...
Но нечий вятър го загърна
и със въздишка щедро облаците разпиля.
Така по - ясно се промуши слънцето.
Съедини се тялото с душата свита,
опита се да се усмихне и успя...
А вятърът дори не я попита
още ли на две е разделена и ще успее ли
прашинки нежност с радост да приеме...
Поздрави, Ина! :)
Предстоящето, другото име на бъдещето,
в прозрачната си разделеност дремеше.
Очакваше най-сетне спрялото да бърза време
да го приеме и ако може да реши и спора
на двете, припокриващи се половини –
домът на тялото приема ли душата
като своя идеална част или ще се придържа
към онази теза, според доводите на която,
щом го напускаш за известно време,
за да се преселваш в друго време,
изгубваш право за еднаквото съжителство
и придобиваш от статута на бездомен...
А времето завеса спусна сутринта,
за да помисли, зад мъгла.
Към обед не можа да се прикрие зад усмивката,
безсилната умереност на днес,
и само в миг разколеба зараждащата мисъл.
А изгорялата душа, тъй колкото за шепа прах,
накъсано стоеше в своите прашинки.
Поглеждаше поне за повей вятърен,
да разнесе духа й в други светове
или поне последно да си вдъхне синьо от небе.
Седеше свито тялото върху скамейката
пред арката с усмивката на време.
Въздишките прашинкови душа
му пареха ръката, болеше го като за свое.
Не издържа. Изправи се, почука на вратата
и чу се как помоли: „Да имате вода?
Не много, само колкото е капка?
Да глътна тази шепа прах душа.
Студено е без нея, а тя, усещам колко топли...”
Отрони се от крайчеца на времето сълза,
търкулна я към края, към отправената му молба...
И после тихо си излезе. Остави цялото
на двете припокриващи се половини
да си почине, възвърнало си времето
да бъде цялото на тялото с душа сега...
----------
Благодаря ти за това събиране на цялото!!!
цитирайв прозрачната си разделеност дремеше.
Очакваше най-сетне спрялото да бърза време
да го приеме и ако може да реши и спора
на двете, припокриващи се половини –
домът на тялото приема ли душата
като своя идеална част или ще се придържа
към онази теза, според доводите на която,
щом го напускаш за известно време,
за да се преселваш в друго време,
изгубваш право за еднаквото съжителство
и придобиваш от статута на бездомен...
А времето завеса спусна сутринта,
за да помисли, зад мъгла.
Към обед не можа да се прикрие зад усмивката,
безсилната умереност на днес,
и само в миг разколеба зараждащата мисъл.
А изгорялата душа, тъй колкото за шепа прах,
накъсано стоеше в своите прашинки.
Поглеждаше поне за повей вятърен,
да разнесе духа й в други светове
или поне последно да си вдъхне синьо от небе.
Седеше свито тялото върху скамейката
пред арката с усмивката на време.
Въздишките прашинкови душа
му пареха ръката, болеше го като за свое.
Не издържа. Изправи се, почука на вратата
и чу се как помоли: „Да имате вода?
Не много, само колкото е капка?
Да глътна тази шепа прах душа.
Студено е без нея, а тя, усещам колко топли...”
Отрони се от крайчеца на времето сълза,
търкулна я към края, към отправената му молба...
И после тихо си излезе. Остави цялото
на двете припокриващи се половини
да си почине, възвърнало си времето
да бъде цялото на тялото с душа сега...
----------
Благодаря ти за това събиране на цялото!!!
http://i60.photobucket.com/albums/h25/aramglasband/VladimirKush18.png
когато четях стиха ти, а и друга картина на Владимир Куш: http://www.linesandcolors.com/images/2007-04/kush_450.jpg
ти явно имаш подобен на неговия творчески поглед, но той твори картини, а ти стихове.
Поздравявам те за новите намерени бисери!
цитирайкогато четях стиха ти, а и друга картина на Владимир Куш: http://www.linesandcolors.com/images/2007-04/kush_450.jpg
ти явно имаш подобен на неговия творчески поглед, но той твори картини, а ти стихове.
Поздравявам те за новите намерени бисери!
Руми, благодаря ти за това!!! Аз зная, че съм виждала такива картини в разни сайтове из нет-а, но не съм срещала името на автора. Харесвам този тип творби. Разкрепостяват мисленето. Преди време avangardi ми посвети свой постинг с прекрасен автор, който ми е близък по усещане. Това са любимите ми неща, с които мога да откъсвам себе си от този свят и да се вливам в онова, което сме свикнали да наричаме Вселена, но с дозата приказност, която толкова обичам. Благодаря ти! Чрез този автор открих бъдещи идеи за съвместност!!! Имах нужда точно от това!
цитирайВладимир Куш е последовател на Салвадор Дали и някои недобре запознати хора ги бъркат. Можеш да отвориш интернет на две страници и на едната да гуугълнеш името на единия и да отвориш картините му, а на другата - картините на другия художник. Така лесно можеш да ги съпоставяш и да откриеш разликата. А и много нови идеи за стихове ще намериш. И двамата имат способността да пращат двойно послание. (например, уж небе и скала, а виждаш още профил на жена в очертанията, където се допират небето и скалата) Във всяка картина търси двойното да видиш...има го.
цитирайЧудесни сте!
Успешен ден!
:)))
цитирайУспешен ден!
:)))
Благодаря ти, Руми! На мен картините винаги ми казват нещо в стихове, някои направо викат... Тъй както музиката. Бях позабравила да слушам класика покрай непрекъснатото обкръжение на младите :))) Но в мен още звучи изпълнението на проф. Лили Наумова, пиано, от онази вечер, на концерта на дипломанти и първокурсници от факултета по музика на Великотърновския университет и ми е бяло от усещане за празник. Може би даже точно това очаквам аз от тези дни... цвят и музика...
Лек ден, compassion! :)))
цитирайЛек ден, compassion! :)))
Появата ти тук е като знамето, което води увереността на всяка военна част, че тя Е... и тя за днес е настроение!
Успехи и на теб!
:)))
цитирайУспехи и на теб!
:)))
днес очаквам да ме връхлети стадо разярени бикове, особено във виртуала, въпреки, че най-вероятно ще съм в състояние да им отвърна едва привечер... Знамето обаче вече съм забил....
:)))
цитирай:)))
Очакванията ти със сигурност ще са реалност и ти ще ги усетиш много скоро с поне едни от сетивата си... Онези, с които чуваш, запуши отвътре... че ще отнасяш поздрави до майки, лели, стринки, баби, а може би дори и до Луната, все пак от женски род е, а може би ще има сред всичките, дошли да ти изпратят поздрави и хора от "естетите"... Успех, Воймир! Знам, че ще опазиш знамето!!!
:)))
цитирай:)))
19.
анонимен -
Добро и от мен ,
18.12.2008 09:29
18.12.2008 09:29
слънце за всички тук...
И настроение за работа и стихове !
Аз определено съм пътник без билет при теб , Ина , мерси!
цитирайИ настроение за работа и стихове !
Аз определено съм пътник без билет при теб , Ина , мерси!
Вече получих добра начална подкрепа и съм готов да срещна всякакви изяви... :)))
Виши, здрасти пак!
цитирайВиши, здрасти пак!
http://www.youtube.com/watch?v=HGyz1S7pijI&feature=related
Ето, това е билетът за тук :))) Нали наближава Коледа все повече. Започвам лекичко да я усещам. Не зная как да си направя цветен блога, но ще опитам с най-познатото - със словото!
Днес слънцето за малко светна и се скри. Но пък накъдето и да се обърнеш, все коледни елхи, украса, лампи... светлина. Тях ще погледаме и ще направим на лицата си усмивки!
Лек ден, Виши! Прекрасно настроение за теб! :)
цитирайЕто, това е билетът за тук :))) Нали наближава Коледа все повече. Започвам лекичко да я усещам. Не зная как да си направя цветен блога, но ще опитам с най-познатото - със словото!
Днес слънцето за малко светна и се скри. Но пък накъдето и да се обърнеш, все коледни елхи, украса, лампи... светлина. Тях ще погледаме и ще направим на лицата си усмивки!
Лек ден, Виши! Прекрасно настроение за теб! :)
Командир, подкрепата се изразява и в готовност да се поеме знамето, ако това наложи ситуацията! Но да оставим колелото на историята:))) Пази тила!
цитирайАз също много обичам музиката и още от дете обичам хоровите изпълнения. Има нещо грандиозно в обединените човешки гласове.
Поздравявам те:
http://www.youtube.com/watch?v=nnHksDFHTQI
цитирайПоздравявам те:
http://www.youtube.com/watch?v=nnHksDFHTQI
http://www.youtube.com/watch?v=WjqxVHfQ3EQ&feature=related
25.
анонимен -
sjormbringer
18.12.2008 14:14
18.12.2008 14:14
Пожарите в душата са винаги в синьо,цвета на простора,на необятното,на волността и свободата.Цялата природа се втурва да гаси пожара,но това не е необходимо,защото човекът не може без този пожар,обаче тя,природата, не прави разлика между добор и зло.Тези пожари се изказват само с помощта на думите,е ако си мим използваш и езика на тялото,но ние сме хората на словото.Все ни се струва,че идва ново време,но то се новото пак се оказва забравеното старо.Носими и своите химери в неосъществимото на мечтите си,балансът са мислите,тази реалност,която ни презимява.Разкрила си самата същина на човешката душа!!!
цитирайНе е възможно богатството в душата ти да не познава и обича музиката и точно многогласието, цялото, събрало всяко от отделни цели да звучат като едно. Още Питагор е провеждал специални занятия по хорово пеене, защото е вярвал, че хармонията в музиката ражда и хармония в душата.
Ето поздрав и за теб:
http://www.youtube.com/watch?v=-KyxE4fxmEA
цитирайЕто поздрав и за теб:
http://www.youtube.com/watch?v=-KyxE4fxmEA
Не знам какво се случи днес с времето... Всички синоптици обещаваха в града проливен дъжд и бурен вятър... Слънцето наистина го нямаше от сутринта, но сигурно очакваше 12.00 ч. Така се е разляло, потекло е като златната река от онази приказка за златното момиче! И цветовете са такива ярки! От твоето пожелание навярно, deva! Радвам се, че ти харесва тук! За мен е удоволствие твоето присъствие!
цитирай
28.
анонимен -
Благодаря , Ина ,
18.12.2008 15:35
18.12.2008 15:35
да си жива и здрава :)))
цитирайОт сутринта си мисля да напиша тук за днес: "Тайна явка на Командир Воймир"... Може по някое време да сложиш при себе си препратка към моя блог: "Всички явни заподозрени в желание за поздрави - при inamay"! :)))))))))))))))
Поздрав от мен! Не музикален... :)))*
цитирайПоздрав от мен! Не музикален... :)))*
Благодаря ти, Мите! Винаги ще се връщам към темата за душата, макар почти във всеки мой стих да се усеща точно тя... Е, няма как, щом дишам... Поздрав!
цитирайЕх, тази Вишничка!
Красива вечер за теб, Виши! Да слушаш здрава музика и да четеш на живота мислите! :)
цитирайКрасива вечер за теб, Виши! Да слушаш здрава музика и да четеш на живота мислите! :)
всеки музикален поздрав в блога ти е и твой, дори да не е споменато изришно..
цитирайЗнам, знам, Приятелю! За което ти благодаря! Все пак получи се така... хората се срещат не само там, където са!
Да не забравя да ти пожелая лека вечер... Иначе, с гости съм :)))
цитирайДа не забравя да ти пожелая лека вечер... Иначе, с гости съм :)))
Вземам си прашинка от добротата, с която си заредила блога си! Любими ми са ми стиховете ти и знаеш, как се възхищявам на майсторството да ти вплиташ тъга с надежда...
Лека нощ, мила Ина :)
цитирайЛека нощ, мила Ина :)
http://uk.youtube.com/watch?v=EEHO1iSjnSc&feature=related
Приятна вечер! :)))
Доброто същество си и си добре дошла тук... искам да те позная повече. Толкова дни вървях като си мислех, че е празно. Толкова мъчно изживях, че липсваха до мене хора... Сега е толкова по-леко... Благодаря ти!
Лека нощ, Тина! :)
цитирайЛека нощ, Тина! :)
Благодаря ти! Все още сме, но... понамаляваме... Всъщност, не сме били толкова много... Щеше ми се да те поздравя... Нямам възможност... Избери си... Ха, точно това е... аз ти го избрах!
Лека нощ, приятелю! :)*
цитирайЛека нощ, приятелю! :)*
Душата
като струна е тя
нежна и чувствителна
но
случва се така
че често
изгаря в страстта
красивата душа !
цитирайкато струна е тя
нежна и чувствителна
но
случва се така
че често
изгаря в страстта
красивата душа !
Да, Илианка... и струните прегарят, от звучене и от много време, синтезирало в себе си тънки нишки чувства... от пръсти върху тях...
цитирайот милата красота, която витае наоколо.
цитирайА ти си най-запомнящ се акорд, от който пръстите ще вземат тон за настроението в новата картина!
Благодаря ти, Ангел(че:)!!!
цитирайБлагодаря ти, Ангел(че:)!!!
И аз да ви поздравя с нещо любимо:
http://www.youtube.com/watch?v=4BZSqtqr8Qk&feature=related
Обичам ви, сродни мои!
Руми
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=4BZSqtqr8Qk&feature=related
Обичам ви, сродни мои!
Руми
Искам да ти пожелая една прекрасна вечер с още нещо, от моите любими, в съчетание с един великолепен по съвременност клип. Някъде там, около теб, ще чуеш и моята душа...
http://www.youtube.com/watch?v=dZn_VBgkPNY&feature=related
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=dZn_VBgkPNY&feature=related
това е доста отговорна задача за мен:)))
цитирайостава да поддържаш звуците, докато нарисувам очертанията на акорда в мисъл. Не е сложно, спомни си само детската ръчичка върху лист от почти изписана тетрадка и как забавно погледът ти проследява отпечатъка от площ, затаворен в кривата :)))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол