Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2008 15:56 - Когато обаждането е в начало на пътека
Автор: inamay Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1223 Коментари: 6 Гласове:
0



Събуди ме очакване,
опита се да поведе и разговор
, не помня каза ли ми здрасти,
облази търпеливо,
приседна до главата,
развърза възел
а на чакане,
но нямаше очакване...
и тръгна си деня
препънато,
разбъркано,
препълнено
от непотребност,
прегърбено
от тежестта
на мислите,
частичка без да има
кой да вземе,
да прегърне,
да върне смисъла...
Провлачиха се
болните въпроси,
това ли е,
а после как,
какво ли е,
ще бъде ли
?...
по два за крак...
Забрави се очакването
и избеля,
като луната сутрин,
превърна се в ефирност
и в глухота на звук,
слушалките против
обаждане
на дълго, дълго
чакане...
Накъсаха се
болните въпроси,
по ръбовете
в ъглите на стаята
и по стъклата
от парчетата бутилка
на душата,
изпразнена от смисъла
да е за някого
добре дошла...
Събрах ги,
навързах преждата,
изплетох шала на надеждата
и с него си постлах пътечка
...
към ден
я...


Тагове:   начало,


Гласувай:
0



1. monna - Надеждата, че нещата ще се подредят...
31.08.2008 22:13
не трябва никога да умира, в нас!
Поздрав с "Обаждане за събуждане"!

http://www.youtube.com/watch?v=lgGMbp1rrfA
цитирай
2. iliada - Скъпа приятелко
31.08.2008 23:05
бях се претеснила в началото, но оптимистичния край ме разведри!
Хубаво е когато все пак има решение и то води към деня !решение което крачи бодро към деня с шала на надеждата !
Поздравления!
цитирай
3. letisi - надеждата мостта ни за утре
01.09.2008 08:53
дано винаги съумяваме да го изградим...поздрави за красотата в думи:))))
цитирай
4. inamay - monna
01.09.2008 10:33
Надеждата... притискаме я често, искаме или не искаме с тъга, с досадно ежедневие, с умора, почти я задушаваме до неин крясък в тихата въздишка... аз... съм жива още...
цитирай
5. inamay - iliada
01.09.2008 10:39
Така съм, Илианка, в море от себе си... различно е от другото, познатото море, разхвърлям си вълните концентрично и тъй навътре ги събирам, връщайки се да открият мен... ту съм избягала, сама скала, ту търся всяка капка от вълна, от разпилените, да си налея жаждата, за да събудя пак надеждата...
Поздрав, приятелче! :)
цитирай
6. inamay - letisi
01.09.2008 10:47
Не рядко в яростта си от преминалата буря безразличие, от невъзможността да се докажем в правотата и пред себе си, рушим започнато, основите на моста си към утре... Приседнали, разглеждаме наоколо... разруха, маски скъсани, парчетата от парапета, пясъци... заглаждаме ги с длан, ръката ни сама загатва план... и ни рисува бъдещия мост... Денят винаги е светъл, а нощите са още топли... приятно е да се строи... за да преминем утре... моста :)))
Благодаря за милите думи, letisi! Лек ден!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1097901
Постинги: 541
Коментари: 4142
Гласове: 20076
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930