2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Избягах си от делника...
прииска ми се изведнъж
да вляза в тайната на музика...
Прибират ме извитите витражи
и още от вратата ме извеждат
към френската известност,
Айфелова кула...
в спокойствието на следобед
и с шарената сянка
на случаен минувач и неговото куче,
и тя, с която всяка от стените в бяло
не е сама, когато ти вървиш...
Не бързаш
и не можеш, поради това
да закъсняваш...
В метрото е прохладно,
защото няма много хора в този час...
И кафенетата са празни...
едно очакващо звучи из тях и джаз...
като разглеждането на изложба
или като завършването на ескиз
върху салфетка –
бутилка минерална и солница,
под чашата ти за кафе
с единственото отражение
на бялото отвътре,
върху блестящата повърхност...
като дъждовни капки върху тел,
които се споглеждат
и отразяват светлината,
а после се запазват
в своята наситено прозрачна плътност...
като вечерен трафик на коли
през мост над Сена,
потъваща полека
в своята мъгла от свежест...
или като етажи в супермаркет,
когато свършва тяхното работно време...
или като разходка нощем
по невъздържано самотни улици,
потънали в мечтание на откриватели
за свои нови архитекти...
или като завой на улица,
преляла от приглушената сянка
в плисналата светлина на булеварда...
или като афиш за представление,
отминал днес, защото бил за вчера...
и като стълбище,
издигащо нагоре твоя поглед по спирала,
за да опре във паяжината прозорци,
най-отгоре, в покрива...
и като нощ, която чака светлина на фарове...
и като всяка от алеите на парк,
която чака край...
Не е ли отморяващо като избягаш?!
Пътувах с думите ти в нощния Париж - мечта за всички влюбени.
А днес аз пък реших...
да се гмуркам във водата,
говорих си с рибите,
докоснах дъното,
взех мидичка една,
и на повърхноста
разбрах, че в нея има
бисерче безценно...
Познай - на кой го дадох...
Поздрав и за двете! :)
17.07.2008 17:51
Супер е , Ина!
anan
Благодаря ти за предоставената възможност за тази обиколка с моя мисъл!
Прегръдки и от мен!
Прегръдки !
А утрините винаги са свежи, дори и в светналия малък град...
Благодаря ти!!!