2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
От стаята, а всъщност,
то си беше крепост,
с прозорци,
в тъмното привлечени
от погледи искри,
разсипали умиращи звезди,
се спусна,
по-бърза и от лъч на слънце,
измислената мисъл
на останалата вътре.
Тя вече нямаше и име,
изпрати го като залог,
за да получи вятърни въздишки,
а раздавачът бе решил
да не остава повече на работа
и не достави името на вятъра…
Остана си коминът празен,
заселиха се саждите
из утрото на прилепи,
а недоставени въздишки
си лутаха целувките
в летящите чинии на антените
и препредаваха на абонатите отвътре
най-неочаквано замисляне за щастие.
Вратата й – заключена,
със ключ на незавърнали се мигове,
а прагът й - заспал за стогодишен сън.
Прозорците, очи отчаяни,
за въздух,
забравили са си зениците,
а те в забравата са непрогледнали
и гледат някак си безлико на света отвън.
С разпънати чадъри
глухарчета отлитат в нивите -
опитват да избягат себе си
от дебнещите всяко паяжини.
Градините разполовено мислене
очакват дъжд
от облаците на безумие,
с надеждата за някоя светкавица-игла…
не всички стават за пришиване на имена
(в забравата на краткост от паднала мъгла
и незавършените копчета загриженост,
отдавна непотърсени,
почти докоснали света на вечността
в регистъра от дните на празнуване,
топят праха на безразличие
и чакат да си видят в някого
оттенъка на свое минало
от непришито име).
Едно от имената за пришиване,
напомня пътя на прозореца
към нечие откриване
по нишката от светлина в размер ѕ
с афиш за неочакваност
и посещението на концерт
в изложбените зали на въздушни крепости.
Ключът за мигове се е забравил
върху капака на рояла
до трепет от последното докосване
на акорд по струни…
Твоите думи ме стоплиха!
Лека вечер и поздрави! :)
очаквали това търпение,
изпращат две премигвания
от очарованието на погледа
и с него литват подир
пухчетата от глухарчета,
опашка за хвърчилото,
изписало във въздуха доверие...
:)))