Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Постинг
02.09.2009 10:03 -
Оптимистично
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3093 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 02.09.2009 10:04
Прочетен: 3093 Коментари: 11 Гласове:
10
Последна промяна: 02.09.2009 10:04
И утре си отиде.
В розетката
от цяло денонощие
рисувах ъгли,
прави сенки
и кръгове
от капки дъжд
из локви,
слънца с лъчи от мисли
как завихрят
в себе си безкрай
с прашец от слънчогледи...
Рисувах си небе с луна
и празни думи за звезди.
Изтрих ги с края.
Небето беше много тъжно,
а моите очи
от миналата нощ са сухи…
Рисувах хоризонт.
В ръба му се крепеше пътя
и хвърляше зад себе си
една след друга светлини.
Не го изтрих.
Нека върви към своя нощ…
Рисувах си очи.
Очите на бездомно куче,
което чака с всеки
пристигане на автобус
за някъде
и никога не е само.
Картината така стои.
Нарича се “Очакване”…
Един следобед нарисувах.
С улица. И ябълки.
И топли топчета
на лешници,
които падат зряло.
Шумът от хората изтрих.
Оставих да е бяло…
Попълних празните места
с най-ситни точици
от многоточия.
Отвсякъде погледнати
приличат на мечти,
но неизричани .
Дори да избледнеят,
ще оставят своето присъствие,
че са били…
Взаимствах от един поет
усмивка на жена,
за да я нарека Поезия…
Поставих я
и повече не я видях…
Рисувах... Щях…
да нарисувам утрото,
което днес видях.
Изливаха си облаците
от спокойно синьото
и изсветляваха,
към розата в зората
се разтапяха,
докато съмна…
Но не успях.
Това е друго утре.
В розетката
от цяло денонощие
рисувах ъгли,
прави сенки
и кръгове
от капки дъжд
из локви,
слънца с лъчи от мисли
как завихрят
в себе си безкрай
с прашец от слънчогледи...
Рисувах си небе с луна
и празни думи за звезди.
Изтрих ги с края.
Небето беше много тъжно,
а моите очи
от миналата нощ са сухи…
Рисувах хоризонт.
В ръба му се крепеше пътя
и хвърляше зад себе си
една след друга светлини.
Не го изтрих.
Нека върви към своя нощ…
Рисувах си очи.
Очите на бездомно куче,
което чака с всеки
пристигане на автобус
за някъде
и никога не е само.
Картината така стои.
Нарича се “Очакване”…
Един следобед нарисувах.
С улица. И ябълки.
И топли топчета
на лешници,
които падат зряло.
Шумът от хората изтрих.
Оставих да е бяло…
Попълних празните места
с най-ситни точици
от многоточия.
Отвсякъде погледнати
приличат на мечти,
но неизричани .
Дори да избледнеят,
ще оставят своето присъствие,
че са били…
Взаимствах от един поет
усмивка на жена,
за да я нарека Поезия…
Поставих я
и повече не я видях…
Рисувах... Щях…
да нарисувам утрото,
което днес видях.
Изливаха си облаците
от спокойно синьото
и изсветляваха,
към розата в зората
се разтапяха,
докато съмна…
Но не успях.
Това е друго утре.
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
elpidaa -
чудесна. . . чудесна картина си н...
02.09.2009 20:06
02.09.2009 20:06
чудесна...
чудесна картина си нарисувала, inamay!
цитирайчудесна картина си нарисувала, inamay!
А ти си безскрайно мила, elpidaa!
Остана цвят от измитите ми четки в бурканчето с вода. Когато се изпари водата, ще може да се види размитата по стил картина: сигурното знание за правилно използване на светлосенките, условно постигнато при взаимодействието на луната и уличната лампа малко преди нощта да се стопи...
цитирайОстана цвят от измитите ми четки в бурканчето с вода. Когато се изпари водата, ще може да се види размитата по стил картина: сигурното знание за правилно използване на светлосенките, условно постигнато при взаимодействието на луната и уличната лампа малко преди нощта да се стопи...
3.
elpidaa -
inamay,
03.09.2009 03:12
03.09.2009 03:12
картинно ми е при теб...и хубаво...
чувствам се като част от твоите цветове, потапяш ме в тях и оживявам...дори ставам четка...и ме водиш...
благодаря!
цитирайчувствам се като част от твоите цветове, потапяш ме в тях и оживявам...дори ставам четка...и ме водиш...
благодаря!
Добре, elpidaa, освен че ти благодаря, да нарисуваме ли днешното събуждане?!...
Кога се е разсъмнало? Когато сладкия прашец от топлата прегръдка в сън е мамел по-дълбоко... А в стаята е тихо и само утринния хлад отвън прибутва вътре уличния шум и тъничко гласче на птичка... Отидоха си лястовиците. След тях си тръгват и листата. Тополата рисува първа своите в отличителното жълто, а вятърът бележи с тях пътеката за другите... Минават облаци. Изглеждат празни... търсят влагата за своя дъжд... Слънцето... то ту варосва белите стени на къщите, ту лекичко пощипва сянката на блока да се прибере, заела толкова голямо място, че даже кучетата не минават по пътеките... Ухае на кафе, което ще събуди някой някъде... А аз си правя чай. Зелен. Оставя кехлибарения вкус в очите, а на езика - далечен спомен от утрото на чаените склонове...
Приятен ден, elpidaa!
цитирайКога се е разсъмнало? Когато сладкия прашец от топлата прегръдка в сън е мамел по-дълбоко... А в стаята е тихо и само утринния хлад отвън прибутва вътре уличния шум и тъничко гласче на птичка... Отидоха си лястовиците. След тях си тръгват и листата. Тополата рисува първа своите в отличителното жълто, а вятърът бележи с тях пътеката за другите... Минават облаци. Изглеждат празни... търсят влагата за своя дъжд... Слънцето... то ту варосва белите стени на къщите, ту лекичко пощипва сянката на блока да се прибере, заела толкова голямо място, че даже кучетата не минават по пътеките... Ухае на кафе, което ще събуди някой някъде... А аз си правя чай. Зелен. Оставя кехлибарения вкус в очите, а на езика - далечен спомен от утрото на чаените склонове...
Приятен ден, elpidaa!
5.
elpidaa -
благодаря!. . . . . . може би и аз някой ...
04.09.2009 06:38
04.09.2009 06:38
благодаря!
......
може би и аз някой ден ще ти опиша моето...
(...сега...все още не е настъпило..., но скоро...)
цитирай......
може би и аз някой ден ще ти опиша моето...
(...сега...все още не е настъпило..., но скоро...)
Добро утро, elpidaa!
Всяка сутрин утрото е мое, твое, негово, на някой, който иска, спира да го види... Така е с дните, с птиците, с комините на къщите, със залезите, с мислите... Някой ден ще събера посрещаните си утра, откъм страната на залязване и ще им сложа име "Изгреви от запад". Но както е при теб, все още този миг ще бъде скоро... :)
Хубав ден, elpidaa!
цитирайВсяка сутрин утрото е мое, твое, негово, на някой, който иска, спира да го види... Така е с дните, с птиците, с комините на къщите, със залезите, с мислите... Някой ден ще събера посрещаните си утра, откъм страната на залязване и ще им сложа име "Изгреви от запад". Но както е при теб, все още този миг ще бъде скоро... :)
Хубав ден, elpidaa!
7.
анонимен -
nXFeffkWMGALPbMD
24.05.2011 12:57
24.05.2011 12:57
YouВ’re on top of the game. Thanks for sahrnig.
цитирай
8.
анонимен -
oAyrfsXfADW
25.05.2011 14:13
25.05.2011 14:13
vi1Kpg <a href="http://uppeeafvhbky.com/">uppeeafvhbky</a>
цитирай
9.
анонимен -
aoReqvymM
25.05.2011 17:57
25.05.2011 17:57
oVpGsg , [url=http://dvhjoaagiddl.com/]dvhjoaagiddl[/url], [link=http://ciqkadbihobt.com/]ciqkadbihobt[/link], http://nbebrqkiflrb.com/
цитирай
10.
анонимен -
kSQbsOEiLMmjrJPH
28.05.2011 14:33
28.05.2011 14:33
2Zcjvm <a href="http://wquzuniazumd.com/">wquzuniazumd</a>
цитирай
11.
анонимен -
yAMAjzRsIzIs
31.05.2011 18:41
31.05.2011 18:41
WQl4Qb , [url=http://gvbwljgrdqcx.com/]gvbwljgrdqcx[/url], [link=http://yqxoesukajsy.com/]yqxoesukajsy[/link], http://nddthjkdrmzx.com/
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол