Приведени от тежестта

на толкова несигурност,

от самотата на града,

полепнали от нощна тъмнина,

между залязваща луна

и слънцето в зора,

молитвено просветват

с белите си покриви

етажи на безлики сгради.

Студено е. Дъхът им

от комините е спрял.

Скътали са в душите-стаи

от сънища на хора 
топли мисли.

Просветва. Тъй скоро

ще тръгне днешният им филм.

Ще се събуди старата топола,

ще събере врабците

да огледат за пореден пир.

Небето ще си сменя цветовете,

ще пуска свобода

в криле на гълъби,

ще си записва 
с точките от самолети 
дочутите съдби…

Луната вече се разтапя,

загръща бледия си лик

с воал на нежно-розов шал,

от слънцето й тази сутрин дар

и тръгва по пътека в цвят сапфир.

Обичана, за кой ли път

ще си заспи щастлива…

По необикновен начин пресъздаваш обикновеното утро!!!!!! Невероятно красиво! Поздрави!

Здравей, thesilent!
Обикновено утро е, днешното, докато чаках да заври вода за чай и гледах как луната си отива, и за последно си разменяха по някой поглед с покривите. Всеки миг е отминала красота, всеки следващ е нова!
Поздрав и за теб!
:)

с нежност си разстлала утрото в тоз тъй зимен,студен ден! Нежност да бъде денят ти! И топъл от много усмивки!:))))))))))))))))))))

Искам ода и фанфари:)))

Благодаря, bizcocho!
И колкото душата да я пълни този студ-тревога, от пламъчето на сърцето ще скрия в завета на шепа и ще мъждука, но все ще стопли... и с топлите усмивки на приятели, ще мога да живея незамръзнала...

Нее, Краси, обикновено си бе утрото и е така, защото е с причина... да може да е фон на твоя ден рожден и да не прави сянка на необикновения ти дух! Честит да си! И здрав, приятелю, най-вече, непременно!

пресътворен с поетичната ти вълшебност...
Съвсем по необикновен начин се чувствам след прочита на твоето "обикновено утро"...:)
Изгревни усмивки, Инка...:)))

http://www.youtube.com/watch?v=54WoPr635oI

С пожелания за успешен ден!
:)

Здравей, deva!
Искам да ти благодаря за съпреживяването на стиха, а тъй и на моето вчерашно утро! "Мрачното настроение от реалното отстъпва на доброто. "... Трябва да сме добри и да обичаме все тъй живота, дори да знаем, че няма вечност тук... Дори и за малкото живот си заслужава да приемаме със сетивата си прекрасното и да раздаваме, за да не пълним себе си с мрачното, а с красивото! Поздрав!

Поздрави, Ася! Благодаря ти и моля да ме извиниш за липсата на възможност да удостоявам твоите прекрасни постинги с коментари... особено любимите ми залези... Някой друг път, мила... животът все тъй ще продължава!

Добър ден, Воймир!
Благодаря ти!
Поздрав за теб!

http://www.youtube.com/watch?v=lstDdzedgcE

при други обстоятелства бих те предизвикала с опит за стих, но сега се моля. Вярвам!!! Вярвай и ти!
Мислите (дори и неизречени с думи) са огромна сила. Ние сами градим живота си.
Хареса ми, че в стиха ти има красота и добррота, изразени по начина, който можеш само ти.
Обичам те!

Благодаря, че си тук и си ми подкрепа, Руми!
Мислите, както казваш, дори и неизречени с думи, са огромна сила. Аз ще добавя... думите, дори написани, носят заряд от този, който ги е писал, докато е мислел с тях.
Красивото ще видим, ако поискаме и ако пуснем в сърцето си доброто!
И аз те обичам!

http://www.youtube.com/watch?v=yX3rhiLjIc0&feature=related

Благодаря, приятна вечер!

Зазвучаха ми...
А това е моето пожелание към теб за лека нощ!
http://www.youtube.com/watch?v=3Xy5JsrQg_Y

Прекрасна импресия за студеното навън и топлото в душите.А е толкова трудно в днешния несигурен свят да е топло в душите.И не е достатъчно човек да е с чиста съвест,за да е топло в този жесток свят,но светът се оказва тъжно място за живот!

Животът ни е низ от изпитания, с които трябва да показваме, че топлината съществува, макар все по-студено да ни става от света.
Това, което виждаме и пресъздаваме е толкова потребно, за да топли, колкото въздухът, който ни държи възможен пулса.