Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
12.10.2008 23:29 -
Мелодия по отговор
Цигулка спря лъка си
в струните любов
между небето и земята,
по хълма от възвишеност
на светлина,
от нощни брегове в далеко
и дълбини на отразени
в синьо захарни звезди,
луни в безкрайност
и поети в свои тъжни вечери
по бездни незаети…
като прехвърлени
през бреговете на река дървета,
осиротели от нощта на птици…
и цвят на лотос в бялата мъгла
на сняг по борове,
и пеперуда, прелетяла нощ
сред ябълковата отмора на цъфтеж…
заседналият миг от слънце
на върха, преди да се пресели
в залезния храм оттатък…
сънувалата спускането
на лавина равнина
и щастието на скореца,
спрял да лети
на клончето бреза
във нежността зеленоока…
Нощта се е умила
в бледен лик луна
и гледа съвършенството
в една скала, отправила
по сянката си пътя
в езеро за лунната пътека…
към изгрева на слънцето…
в струните любов
между небето и земята,
по хълма от възвишеност
на светлина,
от нощни брегове в далеко
и дълбини на отразени
в синьо захарни звезди,
луни в безкрайност
и поети в свои тъжни вечери
по бездни незаети…
като прехвърлени
през бреговете на река дървета,
осиротели от нощта на птици…
и цвят на лотос в бялата мъгла
на сняг по борове,
и пеперуда, прелетяла нощ
сред ябълковата отмора на цъфтеж…
заседналият миг от слънце
на върха, преди да се пресели
в залезния храм оттатък…
сънувалата спускането
на лавина равнина
и щастието на скореца,
спрял да лети
на клончето бреза
във нежността зеленоока…
Нощта се е умила
в бледен лик луна
и гледа съвършенството
в една скала, отправила
по сянката си пътя
в езеро за лунната пътека…
към изгрева на слънцето…
Нежен , очертаваш жалоните на едно щастие , на един живот ,изпълнен с трепет и очакване,защото
"нощта е умила
в бледен лик луна
и гледа съвършенството
в една скала,отправила
по сянката си пътя
в езерото за лунната пътека...
към изгрева на слънцето...
цитирай"нощта е умила
в бледен лик луна
и гледа съвършенството
в една скала,отправила
по сянката си пътя
в езерото за лунната пътека...
към изгрева на слънцето...
Може би си психолог? Със сигурност си, защото виждаш състоянията на цветята, на природата, на хората...
Да се порадваме на изгрева на слънцето, Илианка... и да очакваме! :)))
цитирайДа се порадваме на изгрева на слънцето, Илианка... и да очакваме! :)))
Имало е случване и споделеност...
има надежда и очакване
за повторимост,
ЩЕ бъде, Трябва, Може!!!
цитирайима надежда и очакване
за повторимост,
ЩЕ бъде, Трябва, Може!!!
Тъй както в ритъма
повтаря се сърцето,
тъй както всяка клетка
чака повторението,
за да отдава,
тъй трябва... ЩЕ!
Хубава вечер, Феичка! :)
цитирайповтаря се сърцето,
тъй както всяка клетка
чака повторението,
за да отдава,
тъй трябва... ЩЕ!
Хубава вечер, Феичка! :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол
