Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06.2008 22:43 - Разбитите сърца не носят звук, но имат цвят и той е повече от черно-бяло
Автор: inamay Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2312 Коментари: 8 Гласове:
0



Денят е за събличане от цветове,

тъй много станаха във стаята:

шахматната дъска на пода,

стените в черно с бели фризове,

обувките ми в черно-бяло,

и двата бели шкафа,

до черната ми ваза,

с бяла роза в нея.

А роклята е в два редуващи се цвята,

като повтаря изброените…

Изисканото утро е с кафеен аромат

и се излива в тази бяла чаша,

в която да се отразява

черното на масата…

И бялата ръка, 
която се държи за каната

е с лак в нюанс на черно…

Измервам телефона с мярката на педя...

до позвъняването ти е двадесет и две

или до края на гласа ми…

Да сложа нотен лист ли?

Искрящ до бяло?

Обсипан с черни мънички арпежи?

И да рисувам с поглед двата цвята

в играта на клавишите

под пръстите на бяло 
с черен лак?…

Ще те извикат ли

от черно-бяла блуза, в рае…

и панталон – по-бял?…

Обувките не са ли задължителни

да бъдат в тон на двата цвята?

За теб кафе?...

Безплътен си от непознатост,

която си разказвам да те видя

и мислено си разговаряме…

Донесъл си ми дар? сърце?

в лъчи от лунен камък

и връзки - черна кожа?…

Не е за мен, нали?...

Не можеш да ми отговориш ли?

Изтичат бавно връзките,

изплъзват се лъчите между пръстите…

посрещна ги шахматната дъска на пода…

и ги разби… на всички цветове в дъгата…

Колко са живи…

прашно-жълти, синьо-лилави…

зелено… зелени са очите ми…

Ръцете ти, известни очертания…

Ръцете ми, загребват цвят от всеки…

Днес ми е ден,

събличам черно-бели цветове…

А после ще те нарисувам цветно…



Тагове:   звук,   носят,


Гласувай:
0



1. inamay - bambola
23.06.2008 00:25
Познаваш тази песен... Добре се отрази на моя ден и ме поведе към събличане на цветовете в стаята... и мен... от насъбралото се черно-бяло...:)
цитирай
2. buket - И звука на китарата е с цвят...
23.06.2008 00:41
и той е повече от черно-бяло...
А виждаш ли цвета на звук
който не е повече от черно-бяло?
Черно...
бели...
сънища!!!
А бяха истински!
Усмивки!
цитирай
3. inamay - buket - И звука на китарата е с цвят...
23.06.2008 01:06
Черно-бяло звучи
в тишината, по тъмно.
После бавно лъчи
се заплитат от звуците
и достигат до утрото в бяло,
с шлейф от нощните сънища
в черна жарава...
Черно-белият звук на китара
оцветяна зората
в онзи цвят, който помни
от тляла жарава...
Черно...
бяло...
цветни сънища в минало няма...
Лека нощ, черно-бяла от повече цвят! :)
цитирай
4. candysays - Класика! :))
23.06.2008 10:14
И аз, между другото, съм си мислила да напиша стихове във черно-бели щрихи.. Но ти си се справила блестящо!

Поздрави! :*
цитирай
5. anastasiia - Как бих искала
23.06.2008 10:27
да те чуя да пееш!...:)
Тези "черно-бели" стихове, изпълнени от теб ще са песенна пъстрина...:)
А сърцето ти прелива от цветове...Много повече от тези на дъгата!...
Рисувай!...Рисувай в цветове...:)
Прегръдка...цветна, обичлива...:)
цитирай
6. inamay - candysays
23.06.2008 13:27
Привет, Кенди! Благодаря за думите ти!
И до днес обичам най-много черно-бяла фотография и комбинацията черно-бяло въобще. Но от много черно или много бяло, започва някак си да ми боде, усмивката ми става строга и възелът на вратовръзката се стяга... Едно такова бавно е, отсечено, премерено, повтарящо се до еднообразие и точно... и се заражда вихъра от гъделче за цвят, за счупване на чаша, за шарена от погледа усмивка, кафевите ми петънца в очите стават всяко с усмивка и искат да избягат всичките подир вратата...
Усмихнат слънчев ден! :)
цитирай
7. inamay - anastasiia - Как бих искала
23.06.2008 13:39
Една китара трябва и да не са ме заболявали отскоро пръстите, да ме е искала китарата, душата ми да й се е отдавала по-често... и нашето желание, за срещи :)
Благодаря ти, люляково и усмихнато момиче! Златисто лято от лицето ми, изпъстрена полянка горска от очите ми и най-добра и пълна с благодарности усмивка!
Светъл ден ти пожелават и моите точици! :)))
цитирай
8. inamay - anan
23.06.2008 18:27
Потърсих го сред щрихите,
които той ми извести,
като откритие, като познато,
като недадено и като блян,
но мое, чакано,
ту черно-бяло, като спомени,
ту в цвят,
разпръснат от зеленото
сред цветовете
на дъга от нечий пулс...

:))) А ти не се изтривай повече... И твои стихове, и песните, които слушах там, са ми откривали не един от мойте стихове... Благодаря ти, Ан!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1093986
Постинги: 541
Коментари: 4142
Гласове: 20076
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031