2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Шахматната дъска
от плочките на пода,
разменно-черно-бяло и полека
изпълзяваше в завесите
от много синьо в символи,
навярно с цел, за да избяга
от стъклените топчета-сълзи,
които бяха ронили,
онези пролетни цветя
от ваза в орнаменти
с пипала на октоподи,
припомнили далечно
детството си с морски рози.
Число, нечетно - нарциси
и четното - за някакво,
с което се представя цвете,
по-известно с име
като “кавалер и дама”,
бяха спорили единствено
и само за това, за да се търсят,
за да не си достигат,
а после да се принесат
във жертва на едно безумие,
прегърнало от страх света,
протекъл пълноводно
с всякакви остатъци
от нечовешкия ни бит
в море с прекъснати мостове
и светещи отгоре континенти
в дома на ангели,
приели няколко приятели -
Айнщайн, Кюри, Дали…
Небето се подпираше
на бледа колонада,
която, всъщност,
беше по-прозрачна,
защото бе приела за основи
стадото жирафи,
преселило се в новите,
небесните савани,
от миналото на човеците.
В огнище от запалени кристали
танцуваше ефирно феята на огъня
пред нашите души на клоуни,
облекли всички цветове отвън,
за да се скрием по-добре
от бледата тъга,
която няма да прозре,
че може да се скрие болката
в такава пъстрота…
Стопяваше китарата
творби от лед
и те изпълваха високи чаши.
По масите,
покривките в каре,
повтаряха творбите
в цветове:
червено, жълто, синьо
до оранжево…
и двата черно-бели силуета,
подпрели погледи в мелодия,
която щракаше със пръсти
времето против забравата.
и само за това, за да се търсят,
за да не си достигат
====
прекрасно е, вярвай ми! Много близко го усетих...
и пак като мозайка в друга картина...
Умееш го.
Благодаря! :)
освен "кавалер и дама" има и една друга забравена китка...."дамско -то сърце":))) - как само са ги наричали, наричали...благодаря ти мила, ша бегам щото почнах да нареждам, но ти си тук Царица:))) - щастие за теб!!!!!!!!!!!!много!- май ша ти посветя нещо защото много ме трогна твоята Песен...
Често се заслушвам в думите, особено на тези, с имената на цветята... изпълнени са с невероятен звук... от техни букви можеш да нанижеш цели пеещи огърлици... Каква идея - пеещ стих от думи, които ще извикат тук цветя, които ще затичат през сезоните... Благодаря за щастието, а на теб - бъди, любов! :)))