Щях да пиша за лятото, упоена от медния вик на липата… Ала не, не намери ме тази нощ и луната. Гледа сигурно друг, по-заспал и от моя прозорец или нощната лампа от моя, свети някак минорно и тя крие лик в шепата на прохлада от вятър без име. От “искрящи” в престрелки слова, се подхлъзна наоколо и прихлъцна, приклекна, та окаля си дрешката старомодно, пропито с романтика, непотребно, излязло от мода, като мен остаряло, само вдъхновение. “Не е време и тук за поезия, - то самото ми рече. Категория “други”, съвместно със “избори” са отворила порти, има квоти излишни за потребни поети, незаклети, неприети, незакърмени с блогово мляко за можещи. Сбогом!”. Някой рима изрече и потокът натам се изтече да разгледа под лупа кой кого ще затрупа… А с какво? То е ясно. Няма нужда и тук редовете да цапам… Олелия за его… Кой е “за” - да го вържем! За “против” не говорим… ние него непрестанно и всякак го можем. Хайде, “кой ще каже какво е любов, кой ще каже”, кой душата си, разсъблечена и до голо натъртена от подхвърлено слово, до контейнера с чисти отпадъци от изрезки, напарфюмирани от преправяни апликации върху чужди поеми и трудове, за храна на бездомните и вселени в крилата на прилеп души най-накрая свободно ще сложи?!... Някой пусна махалото на върха с гилотина… Дан… отброява отсечено… и посипва следата от капки още здрава, неуспяла да стигне до участ некроза, плът на душа… Дан… отброява обратно… все такова отсечено и глави на кълнили треви пак изсъскват отрязани, и се гърчат в огромните горди бодли на големите лордове-бурени, бойни стражи в пространството… За броене е време… на прогледнали в слепотата на модно величие, през лъжата си име създали на мастити борци за народната правда... Хехехеееей! От върха на онова черешово Панагюрище, Боримечката где е?! Може би е в Испания?! По-наблизо – в Италия?! През Ламанша?! Едва ли, там мъгла е, кой ще види красотата на топчето, за което разказваше толкова дълго в свое слово онази особа от блога с ник “Боримечката”… по на топло е... да не спорим, да не смесваме етика и морал с географски понятия... Нощта съвсем настъпи. Да вземем да дадем дължимото и на хлебарките… Годините, в които са ударили по рамото една ли, две ли еволюции, ще пишат нова единица за придвижване по умножение на n-та степен (научните среди от блога да прощават и ако може да не се пресягат за най-голямата си ножица, с която режат всякаквия род нащастници, под знаменател всички на рода “обикновени и незнаещи”, с които съм отрасла и приживе все още считам, че в тяхната класификация попадам)... Живеят повечето в лукс (б.а., хлебарките): хладилници с вградени камери и с пълни “трюмове” от “Метро”. За повечето кой от сателитите да ползват през безжичния компютър, е от въпрос на полунощната прищявка на опиянен от някоя по-скъпа версия на “Raid” тийнейджър. Ще се позавъртят из блога, ще си разходят в постинг най-последна мода дрешка, ще се изкискат от пукнатината на ехидство за изпроводяк и ще очакват някъде да замирише на… на някоя, с пореден номер "кой" следпостингова, ама от след много яко пиршество на баш съблогърите среща на върха за ПРЕДпоследното уреждане подписването на примирие, касаещо ненападение... поне до изтрезняване… Хей, ветре, ти къде заспа, бе брат?! Я вкарай малко аромат откъм гората! Не казвай, моля те, че и това се плаща!...   

Да не забравя, понеже мисля да не редактирам "тагове"... Как тъй не съм я споменала думата "ПОЕЗИЯ" се питам?!... Това е пропуск, който си поправям и е за свободните поети, които нямат време да четат по-чуждата на своята поезия... Те, думите от таговете, са достатъчни, напълно стигат за познаване на творчество... Хайде, хаирлия да е този пост! Да му върви като на... като на онзи кон, дето бил под скъсан чул без зъби!

P.S. Всяка прилика с действителни лица да се смята за плод от посреднощните фантазии на някой, който няма никакво понятие от категориите в блог.

просто ме разби...силно, категорично, без аналог...просто пропита с болка изповед...изключително силен автор си!нямам думи за темата на този постинг...ти си казала всичко...отсъстваме в присъствието си, това е...не позволявай да ти скапват настроението...ти си слънчев и ведър автор и истинна си!
благодаря ти!

Косара, благодаря ти за подкрепата.! Думите ти значат много за мен. Не е заради нотката похвала, а за това, че изразяваш отношение.
Ако си се "замеряме" с хартиени фунийки в постингите, за да се разведряваме от скуката, с която работата ни мори и с тях да си разхлаждаме фасадите, като си правим вятър... може, но нека да не късаме за тях от страниците на законите и да се правиме на хитреци, като завиваме по някоя карфичка из фунийчиците, тъй, за връх, та точния човек, когото ще замеряме, от вятъра й да усети болка...

изпитват болка, те се гърчат,гримасничат,мазнеят и тяхното щастие е чуждата мъка...извратени мозък си е това, без нищо човешко и не вярвам нещо да ги промени...мълчанието ми е оръжие, когато ги различа...защото са многолики, уви...чета някой...после отивам и разглеждам кой коментира...достатъчно ми еедин бърз поглед, за да видя анонимници един след друг..ех, тази картинка е грозна и отчайваща...не мисля дълго за тях...Светът е прекрасен и пълен с истински хора, като теб, и ТЕЕЗИ творци и лица ме изпълват с обич...

виждаш ли "отношение" на книжна фунийка, не!за да бъдем себе си

Знаеш ли, не от анонимността изтича болното, а от пренебрежението, с което теб прегазват хора с никове, които в собствено пространство са стъпили върху пиедестала на защитници на правдата или от толкова пиянство с думи свои у себе си отглеждат само нарциса... Взаимност липсва и сериозността при забавление...
Не мисля, че върха на тази пирамида блогова се вижда толкова далече. Подножието пречи с това, че е ниско, а върховете се изкачват. Не покажеш ли път, ще минат години, докато някой покори страната ти, която най на теб е скъпа, защото тя е трудната... разбиране... И от съседната по сайт с блогове планина, тук, тази, може би изглежда смешна... Световете, на мравуняка...
А иначе, две пеперуди са забравили за всичко друго, достигнали са в танц любовен петия етаж и с радост се отдават на лъчи от слънцето. Това, че се обичат е достатъчно...
Фунийка книжна и за теб! С късметче: “Никой проблем не може да устои на атаките на постоянното мислене.” Волтер

1. Вериги за масово потребление: по-евтини, масово се посещават и всеки купува. Е, качеството не е на висота, но и потребителите нямат кой знае какви изисквания...нали са пълни стомасите и покрити с модни парцалки телата им.
2. Втора употреба: тук по-бедните могат да намерят качеството, което търсят....е, вече от някой друг поупотребено, но затова пък на толкова ниска цена.....
3. Ботици: важното е качеството. Много малко хора влизат в магазина (блога). Не всеки разбира!!! Затова и не коментира... Не може да си позволи лукса на собствено мнение, защото го няма (както и парите в джоба си). Някои познавачи поглеждат през витрината само, цъкат с език, усетили, че е много висока летвата и продължават пътя към лесното и евтиното. Много хора предпочитат пътя на най-малкото съпротивление. Забързано е темпото...няма време за задълбочаване. Не пиши повече от няколко реда...няма да ги прочетат.
Ти защо се впрягаш? Душевен ботик си. Иди прочети например sever. Не я четат, не й коментират масите, защото нищо не разбират. Тя си стои на високо и си съзерцава без да я докоснат мръсни ръце и души. Не я чета редовно, не й коментирам, само я дадох за пример. Айде, не се принизявай със самосъжаление. Знай си цената. Не ти трябва всеки да те оценява и обича. Един, но истински!

поздрав и моля те, пиши, пиши за лятото...удоволствие е да те чета!

Споделям болката ти. Тъкмо сутринта по подобен повод написах на evrazol, че е страшно, колко страшно е, че се изразходваме в съпротивления, а не в съграждане на Истина!
Ето, затова България е в кома - резултат от претенциите на хаоса. Да, страшно е, че посредствеността тълкува в своя полза законите на демокрацията и превзема `лидерски `позиции, и крещи, крещи да се наложи, таланта с лакти да изблъска...
А за нея, свободата, правила са нужни!
И като оцеляла от поредно покушение и тук в блога, ще кажа, че на нас Бог е дал повече, за да осъществи своя промисъл. Така че не виждам друго, освен борба! Но не с лакти, каквато се шири повсеместно, а с аргументите на моженето.
А ние можем... останалото е пак борба за Истината Божия...

то и аз малко не премерих категоризирането на категориите с последния си пост, но споделям нощното ти настроение, като изключа, че ме хвърли в недоумение с поместването в забавление.Опитвам се да се зарадвам, но нещо не ми се получава...особено след като прочетох и коментарите ви!А и след днешните лакардии пак по първа, втора и n-та страница от блогърския ни живот, казвам, че свободата тук продължава да бъде мечта ... както и добронамереността, честността, това не са дрехи, които можеш да обличаш и събличаш когато пожелаеш, според сезона и модата! Уви, днес отново мога да кажа, на хоризонта в светлото - нищо ново!Хубав ден от мен! И щом все пак си решила, че е като да звучи забавно, усмивка от мен!:)

Асъл, що се впрягам, Руми?!… Заради една от някого подхвърлена и нищо не значеща категория “Поезия”… Заради “силните” постинги, касаещи “свободата”… Заради експеримента, отправен си към мен, да затвърдя мнението си за дебелокожото и тлъсто лицемерие на доста блогъри… Заради липсата на толерантност… Заради моженето ни да се противопоставяме, най-много и тъй алчно искано… Заради неразбирането ми защо, какво е това да си на всяко гърне мерудията… Заради този прословут сеирджилък, при който като видя цялата тълпа завтечена към тупналия тъпан и ми настръхва цялата коса… Има още, ама са ми заети останалите пръсти, че тъкмо щях да ти дрънна по стъклото на екрана за едно наздраве! А ето и един страхотен клип, който днес открих при един малък принц, но той не е “Малкия принц”. Без да плагиатствам, с писмено разрешение на сАмия блогър, го поствам. Клипът се казва “Войната на насекомите. Лудата Калинка”

www.vbox7.com/play:c032d40e

Забавна вечер, Руми! От мен – усмивка и най-сърдечни благодарности за коментара! :)))

Аааааааах, лятото... ... ... (Това беше дълга и наситена въздишка , с неизброимо много нишки на първоначални мисли, които няма как да изразя и писмено, и изведнъж, мила Косара... Те съществуват само в моята глава накуп. Настъпват се, коси си скубят, използват даже забранени в баскетбола методи да се докопат до изява... Айде, ще ги пусна, но ако някоя не мога да открия с думи, ще ти я нарисувам с... много думи:)))

Здравей, Люба!
Когато си опитвал много пъти да утишиш на по-разгорещилите се страстите, като се е случвало и да успяваш, когато си открил безбройни мъдрости, докато си вървял към истината, дето е до теб, на пръсти два, но си я стигал даже не за денонощие, ей тъй, за малко ти се струва, че онзи поглед те разбира... Поглеждаш си в краката как да прекрачиш камъните от пътеката и да се доближиш, за да го поздравиш с "Прощавай и сполай!", а той те е отминал...
Свободно ни се чини, че пишем, но свободно ли мислим, свободно ли заставаме да я изпълним тази свобода?!
Малко мъчно ми става от много борба... Никак не напредвам в нея... И охлювите по-забързано се движат сред тревите, Люба... Не се отказвам. Само се огледах докъде съм стигнала...

Привет, Виши!
Съвсем наред си ти е постинга, най в категория! И моят си не търси мястото… Навред е забавление… В “избрани” се допускат постинги с грешки от неграмотност, в “поезия” от дни се мъдри някаква гЪрла, която по принцип не е на този свят, ама и с тоя постинг, в тая категория, съвсем се е объркала… останалите категории не ги следя, а пък началните на блога страници – съвсем… Я да надникна… Виши, ма то там ли е цирка?! Кой каза, че това изкуство се затрива?! Яяяя, какви факири сме си имали! Как се премятат по-добре от фурнаджийските лопати… И надарени, по-едри, дребни, с мустаци, с калпаци, с цървули, с крокодили, с кокили… бодили.
Да му се не види, пропуснала съм залеза, но облаците гледам още помнят някой цвят на нощната вълна от аромат да се постелят…
Спокойна нощ и силна вяра в светлината! :)

От мен само привет и усмивки !!!!

Ами, усмивки и от мен! Сега са сънени и чорлави, с нослета като на мишлета, опитали да търсят лелята на котката в изпразнения от брашно чувал! В леглатааа! Да се забавляваме! Забраните важат за влаковете - да не се пуши, да не се отварят вратите, щом влакът е потеглил и "Не высовываться наружу"... Ама ние казахме, че ще си лягамееее! Да, ще пътуваме, за да се забавляваме, но с влакчето на сънищата... Там даже троловете можеш сам да победиш, а може да се случи вълк и козината си да промени и от брюнет да се превърне в елегантността блондин... Смяях, смях! Ама защо? Защото категорията е такава - "забавление" :)))

Благодаря на всички! Сериозно. Лека нощ!

Разбира се, нямам предвид теб, Ина! Омръзнаха ми до смърт всички шумни претенции или присъди над морал, култура, интелигентност, разбирачество. А стара истина е, че претенцията е противоположна на делата. При улегнали и зрели общества на шумно претендиращите обикновено се гледа като на шоумени, а у нас - като на борци за истината.

Талантът твори шедьоври и оставя почитателите му да ги защитават. Талантът променя света с идеи дори, когато на всички останали изглежда, че няма място за тях. Талантът успява да възкреси поне усетът за стъпканите идеали, за да ги потърсят хиляди. Претендиращият (на английсики pretend - преструвам се) сочи с пръст, за да се вижда, че се “бори”. Претендирането много повече вреди, отколкото помага на идеите. :(((

Да, Воймир, претендиращият всепоказва другите какво са свършили и някак си не му се вижда много ясно писменото, да речем на другите, защото тука не копаем слънчоглед, ако не му се вмества в рамката, положена в главата му, с поизкривени ъгли и нескопосно скована, наследство на умение от първенците в обществото преподавано… и още, за да си помества повече значения на истината, а тя, горката, е една и се нарича само ПРАВДА.
Талантът е като доброто у човека. Колкото по-добър си, толкова по те отхвърля обществото, защото няма да му сътвориш нито с талант, нито с доброто неговото оцеляване… за него трябва не борба за правда, на него трябва тази, с лакти...
В предишни векове все някак си идеите, отхвърлени, поради неразбиране от много претенденти, все пак са се отглеждали след тях в по-благодатна на поколения почва. Днес почвата на поколението е бедна и много от идеите ще трябва да изгният... Навярно някъде от бъдното на цялата вселена, ще се намери семенце идея, която в тази почва ще се развива... :)

По отношение на идеите, останалите само повтарят – от “осанна” до “разпни го”. А талантите са продукт на обстоятелствата и като всеки живителен организъм, се нуждаят от съответните условия, за да дадат своите плодове.

Платиатството е грабителство, лишаващо авторите от необходите или полагащи им се средства за съществуване, но за да бъдеш реално ограбен, трябва да са изпълнени две условия:
1. Трябва да имаш пазар, където да продадеш авторския си продукт.
2. Да имаш купувач, който първо харесва продукта ти и второ – желае да плати за него.
От конкретното разбиране на тези две точки произтича останалото. А то варира в изумително широки граници от пълното им отричане до ревниво “опазване” на “продукцията” подобно на истеричен продавач на зеленчуци, който санкционира всяко докосване до стоката си.

И както сама посочваш, опираме до уменията, преподавани на всички от първенците в обществото... Защото претенциозните им думи не могат да прикрият деловата им немощ, която се превръща в стандат и пример за подражание на онези, които само повтарят от “осанна” до “разпни го”.

Заставам над вакханалията за плагиатството. Перото си топя единствено в природата и в дните с време в тях, където пък живея. Изказвах вече мнение и то е "не" на плагиатството. Но исках да изкажа с постинга и не на робството да проповядваме единствено от своя си амвон. И още нещо, това е също изразявано от мен отдавна: да не подкрепяме с таланта си бездарството, зад репликата "забавлявам се" в такива, бързащи от пошлост постинги, защото от такова аплодиране и вик "осанна" се изкривява и вкусът на всеки слух и после, като тичаме при друг и викаме "разпни го" симфонията на цялата особа зазвучава тъй фалшиво...

обичам твоите поточета от мисли и послания...а днес...си ми лятност и това ми ев достатъчност;):)

Според мен, не е възможно толкова лесно и незабавно да се изкривява вкусът. И пак това естетизиране! Е, няма как да вкараме всичко в удобните ни категории, без да пропуснем нещо. Ако блога е място за споделяне, защо трябва да го сравняваме с комерсиална изложба? Атакувайки същността му, не сечем ли така клона, на който стоим?

Не, приятелю, не съм въвлечена никъде. Душата ми отдавна плаче от това, че камъните към пътеката ми в плач изсъхнаха, без да пристъпват стъпки в тях, цветята отстрани, които толкова с любов посях, не ги видяха някои очи, загледани в рисуваните репродукции от толкова изложби...
Надявам се и там да са намерили по нещо, дето да им е било и мило, и красиво... Не казвам нищо... Душата ми единствено все тъй си плаче...

Поне аз отдавна съм се отказал да очаквам съпричастност. Не казвам, че не я получавам. Просто пътищата й са неведоми.

Тъй дъхаво валя, Косара, и толкова пречистващо, че от очите ми потекоха сълзи... но пак остана толкова мътилка... за корените на душата-цвете, което да цъфти и утре...

Не съпричастност, Воймир... очаквала съм все човечност с уважение.
Всеки, който твори, очаква още някой да погледне на творбата му, да мине, да прокара пръсти по картончето, показало заглавието, тъй както по кората на любимото дърво, с което си общувате в парка... или така - как плавно преминава погледа по цветовете от леха покрай алеята... или, когато от скалата, надвесила се над завоя на реката, присядаш да послушаш разкази от пътя й... Нито едно от всичките неща не търси съпричастност... но ние като хора им отдаваме внимание...
Сигурно не съм права, а може и да съм, кой знае... Ала това едва ли ще стопи у мене тъжното...