Нарисувай ми... Пак те моля. Нарисувай ми дом... със стени – цветовете на музика... на фасадата - пъстър свят върху сивата готика, отдалече трамваят да вижда къде да изсипе мозайката с мои приятели... Нарисувай ми нощно море... над очи от коралови острови, в светлини от небесните разпри на мълнии, с огърлица, потопени луни, от които проплаква неон... Нарисувай ми сън... върху маса - парче метеор, мелхиорена свещ, два бокала - зелен малахит, еликсир - от лозя на Олимп, виртуозна виола до галещо чело - дует и мечтатели, прегърнати, двама... Нарисувай ми ъгъл... в кръг от овала на перла върху ръб на бръснач, миг на ревност прерязал. Нарисувай ми стая... без стени, ала всяка в сезон и вратата да води към рая – в небето, а прозорецът нека да гледа от пода през калта на земята, в преизподня... Нарисувай ми блус... който вплита ръце, който капе по устните, който тихо вали из очите, който гали в сатена тела... Нарисувай ми... Пак те моля... Ела...  

Четох те в захлас!!!Омагъосват дуните ти!!!

Благодаря ти за милите думи, Жени!
Прегръщам те! :)

Inamay, Здравей ! ')

Стихът ти ме върна в една история , която изключително много харесвам, тя е свързана с портрета на Жан, съпругата на Модилиани. Дълго време художникът е изчаквал докато й нарисува очите... така лицето й го е имало, но на мястото на двете очи са били черни дупки.
В онези времена са организирали изложби, където творците са се 'надскачали'.... На една такава, известни по онова време художници са излагали творбите си, в това число Пикасо , там е участвал и Модилиани. Именно в галерията Жан вижда портрета си с нарисувани очи, сини, кристални, чисти като спокойното море, а нейните са били кафяви ! На гърба на картината има и до ден днешен надпис , поставен от съпруга й:
' Мила Жан , видях душата ти ',
същата вечер Модилиани умира , не е е успял даже да отиде на откриването на изложбата ! :(
Всеки път, гледайки този портрет се замислям каква любов и колко нежност може да има един човек, за да види душата толкова кристалносиньочиста :)

http://www.youtube.com/watch?v=xT2sRNbKt5c&feature

Нарисувай ми Очи! ...
ще си позволя да добавя към толкова хубавия ти стих,
стига да ми позволиш !
Да те чета за мен е удоволствие ! *

Приятна вечер ! :)

Здравей, Аmetist!

Разбира се, че можеш да добавяш колкото си искаш и каквото искаш тук! Толкова се радвам, че благодарение на ddima те открих! Намирам някаква невероятност при теб!
Обичам Модиляни... Всичко у него ми напомня мекотата на нежност. Благодаря ти за историята с портрета на Жан! И за мен душата поглежда оттам... от очите... Когато някой може да я види, тогава тя е синя до кристално чисто...

Лека вечер, Аmetist! :)

Не е точно блус , но е от сърце :

http://www.youtube.com/watch?v=fZUs5ltgqZI&feature=related

И нека да е за ЛЕКА НОЩ !

http://www.youtube.com/watch?v=JCdP74LIqEo-
тъжна,
но е хубава...., наслаждавай се на гласа и мелодията
Лека нощ Ина!

Добър вечер, Вишничка!
Няма да повярваш, че тази песен днес прехвърлях и изпратих на приятел... Ако бях сама, навярно бих й дръннала и два акорда... да си настроя звуците на ритъма в сърцето...
Благодаря ти!
За теб - това:
http://www.youtube.com/watch?v=bSnyKQ2COPQ
Лека нощ, Виши! Те са отвън... и двете... и луната, и нощта. :) Не са ли всъщност три? И любовта, нали?! :)

С Тими, винаги... е удоволствие... и с луната... отварят сетивата преди сън или точно заради него!
Радвам се, че пак си бяхме заедно!!!
Лека нощ, ddima! :)))

Ми напротив , вярвам ти , не с всички , но често ми се случва :)))
Благодаря ти за поздрава , ще си го взема с мен !
Да дойде днес при теб слънцето , деня и любовта :)))
И да те вдъхнови за още , и още ...

Напразно гледах с най-голямата надежда днес слънце да закичи пак небесната ни шапка... Денят едва-едва пое, провлече си нозете, търси... Дано поне от тази нощ любов да ни остана...
Усмихнатият ден да те намери, Вишничка! :)

Нереално красиво...
Изпълваш ме с поетичност, зареждаш ме...
ПРегръщам те, Инка:)

как пишеш, как ме водиш, минаваме през твоите и чуждите болки и страхове и се блъскам в стената на моите, за да прогледнем заедно, видели надежди, мечти и радост в простите малки неща като деца.
Винаги ми даваш идеи и чуден поглед...твоя.

Ася, Ася... Та то е, защото и ти си поет!!!
И аз те прегръщам и още толкова, колкото да ти стигне за нереални криле, да намериш новата, изненадваща тема на своето следващо предаване!!!

:)))

Когато мислите са насочени, дори и отразени си намират пътя... и още по-добре, защото се докосват и до друг, опитал се да си намери с мисли свой...
Обичам да се спирам в твоя поглед... оттам все повече се виждам, compassion!
Прегръщам те! До скоро... когато!...
С много обич! inamay

Отново съм тук !Чета и се радвам на новия ти стих!Невероятни задачи си поставила на незнайния художник,но си го направла прекрасно!
Магьосница си ти !Днес атмосферата в този постиг е невероятна !Привлича ме и пак дойдох да надникна..........:)

Художник е живота, Илианка, когато му дадем да ни рисува, когато се усетим, че сме се подготвили за сесията актова живопис... А всеки без да иска си го пожелава... Така на всички ни се иска да се видим... без дрехите, които често тъй прорастват с кожата...
Лека нощ!