Благодаря за думичката "прелетно" на kosara2008!

Видях те…

на излизане

при изхода,

от който беше влязъл

с пътната си чанта…

Отиваше си

твоето изтискано

до болката ми

безразличие.

Отвън те чакаше

пегасът ти.

По нещо си приличахте –

по прелетното, може би

и по заблудата,

че той е кон,

а ти – извън света си.

Взаимно се окриляхте.

Не си остави нищо.

Не би могъл,

защото нямаше,

не носеше,

когато беше идвал.

А в чантата си

пазиш своите илюзии

и затова така тежат,

прегърбват,

когато са НЕосмисляни…

Ключът белее…

в тъмното на входа.

А в чашата,

с която за последно пи кафе,

стои утайка.

От лъжи е,

познава се и без гледачката,

защото е покрила плътно дъното.

Шум на вода

изтръгна гърлен, плиснал вик.

Изпепеленото разкри

освободена и изчистена до бяло

форма…

на чашата ми за кафе…

Такава… я обичам.

Приемам поздрави
от най-уверените
навигатори,
чиито полети
са следвани
от не едно небе!
-----
Благодаря ти, bluebird!

Обичам много думата надежда!
Тя изразява мъничко зрънце,
което някъде стои непосадено,
но пари те щом ти изстине смисъла
и се посажда в топлото на болката.
Поливат го сълзи
и се огрява от усмивката!
А твоята бе първата,
която ми видя надеждата
поникнала! :)))

Ще я почувстваш като топъл дъх на твое и повече от дишане, за да изпълниш мислите с началото на цвят, различен от черно-бялото на сивото... Повикай си от синьото на името, то е прозрачно, чисто е, като душата ти, която ще откриеш мъничко по-после, когато заизкачваш стълбичката от пера на птичка, до утрото на пълното спокойствие... Ти си го имаш, но си забравила, че ти прилича, bluebird!

Отново кафе
в уютната привечер,
в изящни чашки
от китайски порцелан.
Мълком чакам някого.
Всеки миг ще завали.

!!!

Продължавай вълшебствата си...

Можеш си летенето, bluebird, но се страхуваш, защото са ти наранили крилете. Опитай пак! Щом гледаш към небето, ти си! Летенето не се забравя! То дава и вкуса на въздуха, и усещането ти за свободата! Почувствай се! :)

Мълчи кафето.
Едва усеща своето дихание.
От тишината пари.
Една раздяла си отиде.
Какво изящество от порцелан.
Когато завали, отпий.
------
Благодаря ти, слънчице! :)))

Дали почука някой?
Тъй светло е, прохладно!
От улицата стича шум,
а то - сияе!
Едва подухва вятър.
Посипва прах от тичинки.
На клончето върхът
подканва пак стъклото
да отвори моя свят,
за до открие вън!
-----
Чудесна си, mihala! Благодаря ти и прекрасни празници! :)))

Благодаря на теб, вълшебнико на слово!
Честити празници! :)))

**плиснал вик** - нарисувано - оцветено, написано - озвучено...образ и сянка пленяват,напластени чувствата...уау! голямо удоволствие е да го чета/ не разбрах за прелетното ама давай щом ти си го написала значи знаеш, знаеш, ти си магьооооооосница!:)))-красиви мигове за теб и ...може и за мен:)))-

Тъй както прелетните птици си отиват, дойде ли есента, така и при нас, хората, някои "отлитат", раздялата оставят и отнасят себе си, защото те са прелетни... Не винаги намират старото гнездо, ако се върнат... причините са разни...
Благодаря ти, Косара! И повече от красота във всеки миг за теб, ухание от красота да те споделя! :)))