И тази вечер подредих напразно масата и догоряха свещите към полунощ. Забравено изтече вечерта, заспало се отнесе  в края към едно легло. От някога те чакаше. И се изписваше в покани, попили думите от пръсти, диктувани от пламъка на двете свещи, които спомнят срещата си в последното ти идване. И се поглеждат с онова очакване, събрало двете разстояния, като в танц на две тела, разменяли си спомени в автографи от мълчание и съобщения от утре. В ръце поех осиротели чаши, изтръпнали в очакване, за да отпият устните в затворени очи, салфетките, попили сълзите на свещите, една бутилка, въздъхнала на пълно, покривката, постилала надеждите… Върху плътта на масата поставих своето начало в стих и незапомнено заглавие. Оставям да го срещна в неосъществена наша среща.  

Много е хубаво, браво! Не е важно заглавието, а съдържанието :) А ти на чувства не си никак празна!

Nezamenima si!!!
Kak da ne go prejiveq tozi stih?!

Bizcocho

Pi6a ot anonimen,no ne anonimno! Vlizaiki v blog.bg toi se izklu4va avtomati4no pri opita mi da pusna komentar...??? Moje i da ne e ot bloga,a ot moito pc..? 6te probvam ot drugo i ako e sa6toto,to ....

Благодаря ти! Заглавието... май, го забравих, но нарочно! :)

Познала бих те винаги, дори през "анонимен"! Предавам ти забързаност от моята разходка и край на слънчев лъч! Към него прикачих усмивка! А ето ти и тази! :)))