Дали си се оставил

в този някой, когото търся

без да има никой?

Или си част от една тъга,

която се забравя като снощен залез?

Или си залива на слънце,

когато плисне по паважа

жълтото с отблясък?

Или си моя мисъл,

когато те измислям?

А може би си вечер с мускус,

който вдъхвам,

от тъмното на стая,

от светлина на свещи побеляла?

Или си техен пламък,

изгарящ като чувствата,

които се изригват от сърца?

А може би си от мечтата ми

по кафене до Сена,

която диша с аромата му,

по улицата на последната картина,

изтичала подир художник

от погледа на минувач,

чел стиховете на Превер?

Дали не си зад огледалото,

което всеки ден показва

колко много казва времето?
Или стрелката на часовник,

отмерващ ме в секундите?

А може би си светлината

от синьото на утрото,

в което гукала любов на гълъб?

Дали не си замислен кратък стих,

поискал да ме утеши,

когато се тъгувам?...

На порива от покрива,

където водя разговори

и редя съзвездията сред луни,

ще разпилея всичките или,

с които питах се дали,

а после, може би,

ще изградя и твоя образ.