Чувам те с мислите си

и не разбирам как се случва.

И с разум те изпивам,

а с чувства те отнасям

да те запазя като истина,

като тъга, която е последна

и като нея да е ярко вътре.

В дъха ми си онази част,

с която дишам още

и с нея ставам твоя дъх.

Където си, аз съм за тебе

и съм това, което ме поискаш.

Където нямам те, насищам се,

като те срещам в спомена ти.

В умората ми си отплата - 

когато най си липсвах, теб намерих,

за да си дам на смисъла

от тебе чувството за работа.

Създаде ме, за да се видя,

като показа най-познатото

и счупи огледалото,

извади изпод образа,

от мене първообраза.

Имам те, тъй както музиката нося,

допълвам се от теб,

изпявам те и слушам тази песен,

за да населя себе си със тебе пак.